Падеж (граматика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:41, 20 декември 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Падеж.

Падежът (на латински: casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението. Например, ако думата е съществително име, категорията падеж може да изразява отношението на обозначаван от съществителното име предмет спрямо други предмети, действия, признаци. Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия). Системата от падежни форми се нарича склонение.

Етимология на термина падеж

Българският термин падеж представлява калка на латинския термин casus.

Първоначалните значения на думата са били „случай“, и по-конкретно – „нещастен случай“, което е свързано с глагола, от който произлиза „cado“ – падам, умирам, загивам.

Старите граматици разглеждали промяната на имената като падане на една форма в друга, затова ги нарекли падежи. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. склонение, от латинската дума declinatio, която означава отклонение, отдалечаване. Старите граматици са си представяли, че формите се отдалечават от основната форма.

Съгласуване

Под съгласуване на дадена словоформа се разбира свойството ѝ да се съчетава с друга словоформа. Т.е. за падежна конгруенция при определяемото и определението става въпрос тогава, когато и двете са в един падеж, например: кому? — вашей жене — и двете окончания са в дателен падеж.

Изразяване на падежните отношения в различни езици

За падежна система в даден език говорим при наличието на поне два падежа. Броят на падежите в различните езици се изменя в най-широки граници.

В латинския език има шест падежа: именителен, звателен, родителен, дателен, винителен и обстоятелствен. В старогръцкия език падежите са пет: именителен (ονομαστκή), родителен (γενική), дателен (δοτική), винителен (αἰτιαυκή) и звателен (κλητική). В старобългарския и в сърбохърватския език има седем падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. В руския език падежите са шест: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен.

В кавказките и угро-финските езици има голям брой падежи: в някои дагестански езици — около 40; в унгарския — 17 и т.н. В аварския език има около 20 падежа, някои от които са основни.

Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, а в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен изразни средства, например българският, английският, френският и др.

Падежите у българския говор

Основна статия: Падежи и падежни остатъци в българския език

Съвременният български език е аналитичен език – запазил е само остатъци от синтетичния старобългарски език, главно в местоименната система (напр. него, нея, го, я и под.), както и някои архаични форми при адвербиални (изразени чрез наречие) фрази, които по произход са стари падежни форми (тичешком, лежешката).

Развитие към аналитизъм

Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват най-съществените белези на българския език, които определят неговия съвременен облик и съотношението му спрямо останалите славянски езици.

Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха. Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Една от най-ярките промени в българското склонение, отнасящи се към среднобългарската епоха, е ограничаването на меките варианти на имената от о- и а-основи, в резултат от прогресивното затвърдяване на българския консонантизъм. Жени – души в съвременния български език срещу разграничението, което е съществувало в старобългарския език: жєны – доушѧ.

Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарски, са -ей за родителен падеж мн.ч., -м и за творителен падеж мн.ч., -охъ за местен падеж мн.ч. Особено място сред тези явления заема обобщаването на окончанието -ѣхъ на мест. пад. мн.ч. като окончание за род. пад. мн.ч. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежната флексия – характерно за езиците с падежна конгруенция (липсата на падежна съгласуваност между определения и определяеми). През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции – постепенно прехвърляне тежеста на синтактичните функции върху предлозите.

Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена (аналитични степени за сравнение в някои паметници от XIV в., XV век, дори и XVI век).

Падежната флексия се разлага постепенно в периода XII – XIV в. И падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите стават полисемантични и свръхнатоварени тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.

При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози + т.нар. обща падежна форма (Casus generalis).

Падежни форми в съвременния български език

Именителен падеж	Винителен падеж	Дателен падеж
аз	мен/мене (ме)	(на) мен/мене (ми)
ти	теб/тебе (те)	(на) теб/тебе (ти)
той	него (го)	(на) него (му) /нему/
тя	нея (я)	(на) нея (ѝ)
то	него (го)	(на) него (му) /нему/
ние	нас (ни)	(на) нас (ни) /нам/
вие	вас (ви)	(на) вас (ви) /вам/
те	тях (ги)	(на) тях (им) /тям/

Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падеж, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението – „Къде си, Иване“, „Какво правиш, сестро“.Окончанията звателен падеж са най-осезателни и можем да определим техните окончания

	Именителен падеж	Звателен падеж
м.р.	-а -я (пример: баща, майка, учител-учителя, при имената Петър, Иван)	-е -ю (пример: учителю Петре, Иване)
ж.р.	-а -я (сестра, при имената Мария, Герга, Ива, Иванка*	-о -е (пример: сестро, Марио, Герго, Иво, Иванке*)
ср.р	–	-

.* при повечето съществителни собствени, които са в умалителна форма окончанието в звателен падеж е -е

Това разграничаване на именителен и звателен падеж ни показва ясното проличаване на падежните остатъци на българския език. В българския си проличават остатъци и на Творителен падеж при някои наречия за начин (гърбешком, тичешком, бързешком, нощем, денем)

Единствено число Т.п.	Множествено число Т.п.
-ом -ем (пример: гърбешком, нощем)	-и (пример: гърбави, бабешки, младежки)

Друг падеж останал от старобългарския е Предложния падеж.В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:

За време П.п	За място П.п	За начин П.п.
-е -и (пролети, лете, есенни, зиме)	-о -у -е (горе, долу, ляво, дясно)	-е (добре, зле, недобре)

В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарски започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният. Особено след правописната реформа от 1945 година падежите изпадат официално от езика, но се запазват в някои случаи. Взимайки се данните може да се изработи следната таблица за падежите на българския език.

Падеж	Въпрос	Местоимение	Окончание
Именителен	Кой?	аз, ти, той, (тя, то), ние, вие, те	м.р. -а -и ж.р. -а –я
Винителен	Кого?, Какво?	мен(е) (ме), теб(е) (те), него (го), нея (я), него (го) нас (ни), вас (ви), тях (ги)	-а(ъ)
Дателен	На кого? (Кому?)	(на) мен(e) (ми), (на) теб(e) (ти), (на) него (му),(на) (нея) (ѝ), (на) нас (ни), (на) вас (ви), (на) тях (им)
Творителен		мен ми, теб ти, нему му, ней ѝ, нему му, нам ни, вам ви, тям им	-ом -ем
Звателен	Кой?		м.р. -е -ю ж.р. -о -е

В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, или по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се генерализира употребата на старата именителната форма.

В рамките на категорията при въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителините местоимения се противопоставят три грамеми е еднородно съдържание:

а) Грамемата именителен падеж (номинатив) изразява субектни функции на явленията, означени с местоимения.

б) Грамемата винителен падеж (акузатив) изразява граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).

в) Грамемата дателен падеж (датив) изразява косвен граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).

В рамките на категорията при съществителните и прилагателните имена се противопоставят две грамеми с еднородно съдържание:

а) Общата форма (Казус генералис) изразява липса на данни за падежни отношения. Употребената самостоятелно, на синтактично равнище, носи едновременно значенията субектност и обектност.

б) Звателната форма (вокатив) изразява обръщение, призив (О. С. Ахманова).

Остатъците от звателната форма в съвремения български език не се мислят като падежи, защото не са в парадигма с други форми за падежи. Освен това звателните форми имат много дефицити, а именно – звателна форма нямат съществителни от ср.р., съществителни в мн.ч., както и съществителни от м. и ж. р. за неодушевени или абстрактни същини. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни.

Остатъци в българските диалекти

В някои български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на еволюцията на всеки местен говор. Така се образува диалектическия гломеративен падеж и силни остатъци на местен падеж: отпреде и отзаде вместо отпред и отзад. В хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателен падеж: Стойềну, Петру, Димитру, а в среднородопския и на винителен падеж.

Като се съди по местните говори, може да се състави следната примерна таблица, която обаче не важи за всички диалекти.

	Именителен падеж	Гломеративен падеж¹	Дателен падеж
1 л. ед.ч.	ас, йа (руски говори)	мене (ме), мени (ма), мен'ъ (мъ)	ми
2 л. ед. ч.	ти, ты (тис)	тебе (те), теби (та), теб'ъ (тъ)	ти
3 л. ед. ч.	той, т'а то	него (го)	нему (му)
1 л. мн.ч.	ние (нийа) (мы)	нас (ни)	нам
2 л. мн.ч.	вие (вийа)	вас (ви	вам
3 л. мн.ч.	те	т'ах (г'и)	т'ам (им)

¹Гломеративния падеж се споменава и като Винителен падеж и по-рядко Винително-родителен падеж

Формални показатели

а) Формите за именителен падеж са немаркирани. Същото се отнася и за общата форма (казус генералис) на съществителните имена.

б) Формите за винителен падеж са маркирани с морфемата – го.

в) Формите за дателен падеж са маркирани с морфемата –му.

г) Звателните форми на съществителните имена са маркирани с морфемите:

- за мъжки род: -е, -о, -у;

При образуване на звателна форма за м.р. се наблюдават някои от фонетичните промени, които се срещат и при образуване на множествено число, а именно – редуване на гласни (Петър, Петре), палатализации (отец, отче).

-за женски род: -о,-е;

Ударението в звателните форми на имената от ж.р. не може да стои на последната сричка. Затова то или запазва мястото си, както в общата форма, ако не е на последната сричка, или се премества на по-предна сричка, ако в общата форма е на последната сричка (Румя̀на-Румяно, Дéнка-Дéнке)

д) Звателните форми при прилагателните имена са маркирани от морфемата -и.

Падежни форми при местоименията

а) Въпросителни местоимения:

Именителен падеж: кои
Винителен: кого
Дателен: кому (=на кого)

б)Относителни местоимения:

Именителен падеж: които;
Винителен падеж: когото;
Дателен падеж: комуто (=на когото).^[1]

в) Неопределителни местоимения:

Именителен падеж: някой, еди-кой, кой-годе, кой да е; Винителен падеж: някоГО, еди-коГо, коГо-годе, коГо да е; Дателен падеж: някоМУ(на някого), еди-коМУ, (на еди-кого), коМУ-годе (на кого-годе), коМУ да е (на кого да е).

г) Отрицателни местоимения:

Именителен падеж: никой; Винителен падеж: никоГО; Дателен падеж: никоМУ (на никого).

д) Обобщителни местоимения:

Именителен падеж: всякой, всеки; Винителен падеж: всякоГО, всекиГО; Дателен падеж: всякоМУ (на всекиго), всекиМУ(на всекиго).

У някои автори от по-старите поколения могат да се открият и падежни форми на показателни местоимения:

Именителен падеж: този, онзи; Винителен падеж: тоГОзи (тоГОз, тоГАва), оноГОзи (оноГОва) Дателен падеж: тоМУ(тоМУва), оноМУва.

Използвана литература

Илиев, И. За същността на падежа, езиковата типология и за произхода на вътрешните допълнения и подлози. B: Падеж и вокативност. Пловдив, „Пигмалион“, 2007.
Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2007.
Ницолова, Р. Българска граматика Морфология. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.

Бележки

↑ В съвременния български език (от края на 20 век. и началото на 21 век) има тенденция дателният падеж да се заменя от конструкция от предлог и форма във винителен падеж.

Външни препратки

За същността на падежа ... (на български и английски)
Падеж и семантика ((ru))
Системна теория за падежа и предлога в практиката на преподаване на руски език като чужд ((ru))

[1] В съвременния български език (от края на 20 век. и началото на 21 век) има тенденция дателният падеж да се заменя от конструкция от предлог и форма във винителен падеж.

[1]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, а в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен изразни средства, например българският, английският, френският и др.
-== Падежите в българския език ==
+== Падежите у българския говор ==
 {{Основна|Падежи и падежни остатъци в българския език}}
 {{Сливане2|Падежи и падежни остатъци в българския език}}
-Съвременният български език е аналитичен език: запазил е само остатъци от синтетичния старобългарски език, главно в местоименната система (напр. ''него'', ''нея'', ''го'', ''я'', ''кому'' и под.), както и някои архаични форми на наречия, които по произход са стари падежни форми (''тичешком'', ''лежешката'').
+Съвременният български език е аналитичен език – запазил е само остатъци от синтетичния старобългарски език, главно в местоименната система (напр. ''него'', ''нея'', ''го'', ''я'' и под.), както и някои архаични форми при адвербиални (изразени чрез наречие) фрази, които по произход са стари падежни форми (''тичешком'', ''лежешката'').
 === Развитие към аналитизъм ===
-Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват много от признаците на съвременния българския език, които определят неговия сегашен облик и го отличават от останалите славянски езици.
+Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват най-съществените белези на българския език, които определят неговия съвременен облик и съотношението му спрямо останалите славянски езици.
-Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха. Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне в диалектите ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Една от най-ярките промени в българското склонение, отнасящи се към среднобългарската епоха, е ограничаването на меките варианти на имената от основите ''о'' и ''а'', в резултат от прогресивното затвърдяване на българските съгласни. Например формите ''жени'' и ''души'' в съвременния български език стоят срещу разграничението, което е съществувало в старобългарския език: ''жєны'' – ''доушѧ''.
+Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха. Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Една от най-ярките промени в българското склонение, отнасящи се към среднобългарската епоха, е ограничаването на меките варианти на имената от ''о''- и ''а''-основи, в резултат от прогресивното затвърдяване на българския [[консонантизъм]]. ''Жени'' – ''души'' в съвременния български език срещу разграничението, което е съществувало в старобългарския език: ''жєны'' – ''доушѧ''.
-Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарския са ''ей'' за родителен падеж мн.ч., ''м'' за творителен падеж мн.ч., ''охъ'' за местен падеж мн.ч. Особено място сред тези явления заема обобщаването на окончанието ''ѣхъ'' на мест. пад. мн.ч. като окончание за род. пад. мн.ч. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежните окончания — липсата на падежна съгласуваност между определенията и определяемите. През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции — тежестта на синтактичните функции постепенно се прехвърля върху предлозите.
+Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарски, са -''ей'' за родителен падеж мн.ч., -''м'' и за творителен падеж мн.ч., -''охъ'' за местен падеж мн.ч. Особено място сред тези явления заема обобщаването на окончанието -''ѣхъ'' на мест. пад. мн.ч. като окончание за род. пад. мн.ч. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежната флексия – характерно за езиците с падежна ''конгруенция'' (липсата на падежна съгласуваност между определения и определяеми). През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции – постепенно прехвърляне тежеста на синтактичните функции върху предлозите.
-Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена. Аналитични степени за сравнение в някои писмени паметници от XIV в., XV в. и XVI век.
+Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена (аналитични степени за сравнение в някои паметници от XIV в., XV век, дори и XVI век).
-Падежната система се разлага постепенно в периода XII – XIV век. Падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите се натоварват с множество значения и широка употреба, тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.
+Падежната флексия се разлага постепенно в периода XII – XIV в. И падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите стават полисемантични и свръхнатоварени тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.
-При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и местоименията се изразяват посредством различни предлози в съчетание с т.нар. обща падежна форма (''Casus generalis'').
+При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози + т.нар. обща падежна форма (''Casus generalis'').
 === Падежни форми в съвременния български език ===
@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 |}
-Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падеж, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението – „Къде си, Иван'''е'''“, „Какво правиш, сестр'''о'''“. От всички тях най-често употребявани са окончанията на звателните форми:
+Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падеж, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението – „Къде си, Иван'''е'''“, „Какво правиш, сестр'''о'''“.Окончанията звателен падеж са най-осезателни и можем да определим техните окончания
 {| class="wikitable"
@@ Ред 73: / Ред 73: @@
 | ср.р || – || -
 |}
-.<small>* при повечето съществителни собствени, които са в умалителна форма, окончанието в звателен падеж е -е</small>
+.<small>* при повечето съществителни собствени, които са в умалителна форма окончанието в звателен падеж е -е</small>
-В българския език има и някои остатъци от творителния падеж при наречия за начин (гърбом, тичешком, бързешком, нощем, денем).
+Това разграничаване на именителен и звателен падеж ни показва ясното проличаване на падежните остатъци на българския език. В българския си проличават остатъци и на Творителен падеж при някои наречия за начин (гърбешком, тичешком, бързешком, нощем, денем)
 {| class="wikitable"
 |-
-! Единствено число Тв.п. !! Множествено число Тв.п.
+! Единствено число Т.п. !! Множествено число Т.п.
 |-
-| -ом -ем (пример: тичешком, нощем)|| -и (пример: гърбави, бабешки, младежки)
+| -ом -ем (пример: гърбешком, нощем)|| -и (пример: гърбави, бабешки, младежки)
 |-
 | ||
 |}
-Друг падеж, останал от старобългарския език, е предложният (местният) падеж. В съвременния български език се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:
+Друг падеж останал от старобългарския е Предложния падеж.В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:
 {| class="wikitable"
@@ Ред 92: / Ред 92: @@
 ! За време П.п !! За място П.п !! За начин П.п.
 |-
-| -е -и (лете, зиме)|| -о -у -е (горе, долу)|| -е (добре, зле)
+| -е -и (пролети, лете, есенни, зиме)|| -о -у -е (горе, долу, ляво, дясно)|| -е (добре, зле, недобре)
 |}
-В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарския започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният. След правописната реформа от 1945 г. падежите изчезват официално от езика, като се запазват само отделни форми.
+В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарски започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният. Особено след правописната реформа от 1945 година падежите изпадат официално от езика, но се запазват в някои случаи. Взимайки се данните може да се изработи следната таблица за падежите на българския език.
 {| class="wikitable"
@@ Ред 112: / Ред 112: @@
 |}
-В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, а по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се използва старата именителна форма.
+В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, или по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се генерализира употребата на старата именителната форма.
-Въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителините местоимения притежават по три падежни форми:
+В рамките на категорията при въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителините местоимения се противопоставят три ''грамеми'' е еднородно съдържание:
-а) За именителен падеж — в ролята на подлог.
+а) Грамемата именителен падеж (номинатив) изразява субектни функции на явленията, означени с местоимения.
+б) Грамемата винителен падеж (акузатив) изразява граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).
-б) За винителен падеж — в ролята на пряко допълнение.
+в) Грамемата дателен падеж (датив) изразява косвен граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).
-в) За дателен падеж — в ролята на непряко допълнение.
-Съществителните и прилагателните имена имат по две падежни форми:
+В рамките на категорията при съществителните и прилагателните имена се противопоставят две грамеми с еднородно съдържание:
-а) Общата форма изразява липса на данни за падежни отношения. Тя може да бъде както подлог, така и допълнение.
+а) Общата форма (Казус генералис) изразява липса на данни за падежни отношения. Употребената самостоятелно, на синтактично равнище, носи едновременно значенията субектност и обектност.
-б) Звателната форма изразява обръщение, призив.
+б) Звателната форма (вокатив) изразява обръщение, призив (О. С. Ахманова).
-Остатъците от звателната форма в съвременния български език не се схващат като падежи. Звателните форми имат много дефицити: звателна форма нямат съществителните от ср.р., съществителните в мн.ч., както и съществителните от м.р. и ж.р. за неодушевени предмети и отвлечени понятия. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни.
+Остатъците от звателната форма в съвремения български език не се мислят като падежи, защото не са в парадигма с други форми за падежи. Освен това звателните форми имат много дефицити, а именно – звателна форма нямат съществителни от ср.р., съществителни в мн.ч., както и съществителни от м. и ж. р. за неодушевени или абстрактни същини. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни.
 ==== Остатъци в българските диалекти ====
-В някои български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на развитието на всеки местен говор. Така се образува диалектическият '''гломеративен падеж''' и силни '''остатъци на местния падеж''': ''отпред'''е''''' и ''отзад'''е''''' вместо ''отпред'' и ''отзад''. В хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателния падеж: ''Стойềну'', ''Петру'', ''Димитру'', а в среднородопския говор има остатъци на винителния падеж.
+В някои български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на еволюцията на всеки местен говор. Така се образува диалектическия '''гломеративен падеж''' и силни '''остатъци на местен падеж''': ''отпред'''е''''' и ''отзад'''е''''' вместо ''отпред'' и ''отзад''. В хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателен падеж: ''Стойềну'', ''Петру'', ''Димитру'', а в среднородопския и на винителен падеж.
 Като се съди по местните говори, може да се състави следната примерна таблица, която обаче не важи за всички диалекти.
@@ Ред 152: / Ред 152: @@
 |}
-<sup>1</sup><small>Гломеративният падеж се споменава и като винителен падеж, а по-рядко — като винително-родителен.</small>
+<sup>1</sup><small>Гломеративния падеж се споменава и като Винителен падеж и по-рядко Винително-родителен падеж</small>
 === Формални показатели ===
-а) Формите за именителен падеж са немаркирани. Същото се отнася и за общата форма на съществителните имена.
+а) Формите за именителен падеж са немаркирани. Същото се отнася и за общата форма (казус генералис) на съществителните имена.
-б) Формите за винителен падеж са маркирани с морфемата (''го'').
+б) Формите за винителен падеж са маркирани с морфемата – ''го''.
-в) Формите за дателен падеж са маркирани с морфемата (''му'').
+в) Формите за дателен падеж са маркирани с морфемата –''му''.
 г) Звателните форми на съществителните имена са маркирани с морфемите:
-— За мъжки род: -''е'', -''о'', -''у''.
+- за мъжки род: -''е'', -''о'', -''у'';
-При образуване на звателна форма за м.р. се наблюдават някои от фонетичните промени, срещани и при образуване на множествено число, а именно редуването на гласни (Петър, Петре) и палатализацията
+При образуване на звателна форма за м.р. се наблюдават някои от фонетичните промени, които се срещат и при образуване на множествено число, а именно – редуване на гласни (Петър, Петре), палатализации
 (отец, отче).
-— За женски род: -''о'',-''е''.
+-за женски род: -''о'',-''е'';
-Ударението в звателните форми на имената от ж.р. не може да стои на последната сричка. Затова то или запазва мястото си, както в общата форма, ако не е на последната сричка, или се премества на по-предна сричка, ако в общата форма е на последната сричка (Румя̀на — Румя̀но; Дéнка — Дéнке, гора — горо).
+Ударението в звателните форми на имената от ж.р. не може да стои на последната сричка. Затова то или запазва мястото си, както в общата форма, ако не е на последната сричка, или се премества на по-предна сричка, ако в общата форма е на последната сричка (Румя̀на-Румяно, Дéнка-Дéнке)
 д) Звателните форми при прилагателните имена са маркирани от морфемата -''и''.
@@ Ред 190: / Ред 190: @@
 Именителен падеж: ''някой'', ''еди-кой'', ''кой-годе'', ''кой да е'';
-Винителен падеж: ''някого'', ''еди-кого'', ''кого-годе'', ''кого да е'';
+Винителен падеж: ''някоГО'', ''еди-коГо'', ''коГо-годе'', ''коГо да е'';
-Дателен падеж: ''някому''(''на някого''), ''еди-кому'', (''на еди-кого''), ''кому-годе'' (''на кого-годе''), ''кому да е'' (''на кого да е'').
+Дателен падеж: ''някоМУ''(''на някого''), ''еди-коМУ'', (''на еди-кого''), ''коМУ-годе'' (''на кого-годе''), ''коМУ да е'' (''на кого да е'').
 г) Отрицателни местоимения:
 Именителен падеж: ''никой'';
-Винителен падеж: ''никого'';
+Винителен падеж: ''никоГО'';
-Дателен падеж: ''никому'' (''на никого'').
+Дателен падеж: ''никоМУ'' (''на никого'').
 д) Обобщителни местоимения:
 Именителен падеж: ''всякой, всеки'';
-Винителен падеж: ''всякого, всекиго'';
+Винителен падеж: ''всякоГО, всекиГО'';
-Дателен падеж: ''всякому'' (''на всекиго''), ''всекиму''(''на всекиго'').
+Дателен падеж: ''всякоМУ'' (''на всекиго''), ''всекиМУ''(''на всекиго'').
 У някои автори от по-старите поколения могат да се открият и падежни форми на показателни местоимения:
 Именителен падеж: ''този, онзи'';
-Винителен падеж: ''тогози'' (''тогоз, тогова''), ''оногози'' (''оногова'')
+Винителен падеж: ''тоГОзи'' (''тоГОз, тоГАва''), ''оноГОзи'' (''оноГОва'')
-Дателен падеж: ''тому''(''томува''), ''ономува''.
+Дателен падеж: ''тоМУ''(''тоМУва''), ''оноМУва''.
 == Използвана литература ==