Карбамид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:00, 2 януари 2020

Карбамид

Обща информация
Систематично име	Карбамид
Други имена	Карбонилдиамид Диамид Урея Пиагран
Молекулна формула	CH₄N₂O
SMILES
Моларна маса	60,06 g/mol
Външен вид	кристали
CAS номер	[57-13-6]
Свойства
Плътност и фаза	1,3230 g.cm⁻³, твърда
Разтворимост във вода	1000 g·l⁻¹ (20 °C)
В етанол	50 g·l⁻¹ (20 °C)
Точка на топене	132.5 – 134.5 °C
Точка на кипене
Киселинност (pK_a)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности
Основни опасности	?
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и свойства	n, ε_r, и др.
Термодинамични данни	Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни	УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки

Карбамид (също урея или карбонилди амид; да не се бърка с пикочна киселина) е органично съединение, краен продукт на обмяната на веществата при много животни, получен при разграждането на азотните съединения (напр. аминокиселини). Отделя се чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално вещество със слаб мирис на амоняк.

История

Файл:Urea3D.png

модел на карбамида.

Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 г. от Hilaire Rouelle. През 1828 г. е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер при реакция на калиев цианат и амониев сулфат^[1]:

Това противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (vis vitalis)^[2] Това поставя началото на органичната химия.

Физиология

Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH₃) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

Приложение

Поради високото си съдържание на азот (46%), карбамидът е най-значимият азотен тор в световен мащаб.

Свойства

Индустриален синтез

Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 t/годишно.^[2] Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид.

Уравнения:

\mathrm {2\ NH_{3}+CO_{2}\longrightarrow \lbrack H_{2}N{-}CO{-}O\rbrack NH_{4}}

от амоняк и въглероден диоксид се получава амониев карбамат.

\mathrm {\lbrack H_{2}N{-}CO{-}O\rbrack NH_{4}\longrightarrow H_{2}N{-}CO{-}NH_{2}+H_{2}O}

амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.

Това е т. нар. процес на Бош—Майзер (Bosch—Meiser), разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.

Източници

↑ Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2
↑ ^а ^б Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ .Ann Psychoanal 4:41 – 61.

[1] Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2

[Galatzer-Levy-2] а ^б Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ .Ann Psychoanal 4:41 – 61.

[1]

[2]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 ! {{chembox header}} | {{PAGENAME}} <!-- заменете, ако не съвпада с името на статията -->
 |-
-| align="center" width="300" colspan="2" bgcolor="#ffffff" | [[Image:Harnstoff.svg|150px|Карбамид]]
+| align="center" width="300" colspan="2" bgcolor="#ffffff" | [[Файл:Harnstoff.svg|150px|Карбамид]]
 |-
 ! {{chembox header}} | Обща информация
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 |-
 | [[Разтворимост]] във [[вода]]
-| 1000 g·l<sup>−1</sup> (20 °C)
+| 1000 g·l<sup>−1</sup> (20&nbsp;°C)
 |-
 | В [[етанол]]
-| 50 g·l<sup>−1</sup> (20 °C)
+| 50 g·l<sup>−1</sup> (20&nbsp;°C)
 |-
 | [[Точка на топене]]
-| 132.5 – 134.5 °C
+| 132.5 – 134.5&nbsp;°C
 |-
 | [[Точка на кипене]]
@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 | [[{{PAGENAME}} (data page)#Material Safety Data Sheet|External MSDS]]--> <!-- please replace with proper link-->
 |-
-| Основни [[Охрана на труда и техника на безопасност|опасност]]и
+| Основни [[Охрана на труда и техника на безопасност|опасности]]
 | ? <!-- например силно отровен, взривоопасен, запалим, корозивен -->
 |-
@@ Ред 101: / Ред 101: @@
 |
 |-
-| {{chembox header}} | <small>Освен където е обявено друго, данните са дадени за<br /> материали в [[стандартно състояние|стандартно състояние (при 25&nbsp;°C, 100&nbsp;kPa)]]<br />[[Уикипедия:Химическа инфокутия|Права и справки]]</small>
+| {{chembox header}} | <small>Освен където е обявено друго, данните са дадени за<br /> материали в [[стандартно състояние|стандартно състояние (при 25&nbsp;°C, 100 kPa)]]<br />[[Уикипедия:Химическа инфокутия|Права и справки]]</small>
 |-
 |}
@@ Ред 107: / Ред 107: @@
 == История ==
-[[картинка:Urea3D.png|thumb|left|100px|модел на карбамида.]]
+[[Файл:Urea3D.png|мини|ляво|100px|модел на карбамида.]]
 Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през [[1773]] г. от [[Hilaire Rouelle]]. През [[1828]] г. е синтезиран за първи път от [[Фридрих Вьолер]] при реакция на калиев цианат и амониев сулфат<ref>Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2</ref>:
-:[[File:Urea Synthesis Woehler.png|none|300px]]
+:[[Файл:Urea Synthesis Woehler.png|н|300px]]
 Това противоречало на тогавашното [[витализъм|схващане]], че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (''vis vitalis'')<ref name="Galatzer-Levy">Galatzer-Levy, R. M. (1976) [http://www.pep-web.org/document.php?id=aop.004.0041a „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ ].''Ann Psychoanal'' '''4''':41 – 61.</ref> Това поставя началото на органичната химия.
@@ Ред 120: / Ред 120: @@
 == Свойства ==
-[[картинка:SynthesisBiuret.png|none|300px]]
+[[Файл:SynthesisBiuret.png|н|300px]]
 == Индустриален синтез ==