Сава Пенев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|революционер |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име= Сава Пенев |
|||
| портрет= Sava_Penev.jpg |
| портрет= Sava_Penev.jpg |
||
| описание= български националреволюционер |
| описание= български националреволюционер |
||
| роден-място=[[Търново]], [[Османска империя]] |
| роден-място=[[Търново]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място=[[Свищов]], [[България]] |
| починал-място=[[Свищов]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
'''Сава Пенев Рашев''' е български националреволюционер, участник в [[Ботева чета|Ботевата чета]]. |
'''Сава Пенев Рашев''' е български националреволюционер, участник в [[Ботева чета|Ботевата чета]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на [[ВРО]] и съратник на [[Васил Левски]]. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания. |
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на [[ВРО]] и съратник на [[Васил Левски]]. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания. |
||
Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. |
Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
Включва се в [[Чета на Христо Ботев|четата на Христо Ботев]] и участва активно в сраженията на Милин камък и [[Околчица]]. Един от малцината, които присъстват на гибелта на [[Христо Ботев]] на [[20 май]] [[1876]]. |
Включва се в [[Чета на Христо Ботев|четата на Христо Ботев]] и участва активно в сраженията на Милин камък и [[Околчица]]. Един от малцината, които присъстват на гибелта на [[Христо Ботев]] на [[20 май]] [[1876]]. |
||
След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч. |
След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч. |
||
В Ловешкия затвор се срещат със [[Захари Стоянов]] и заедно са конвоирани до Търново<ref name="bgrod">[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=1 „Записки по българските въстания“]</ref>. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г. |
В Ловешкия затвор се срещат със [[Захари Стоянов]] и заедно са конвоирани до Търново<ref name="bgrod">[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=1 „Записки по българските въстания“]</ref>. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г. |
||
След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали. |
След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали. |
||
Умира през 1916 г. |
Умира през 1916 г. |
||
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на [[Васил Левски]]. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенев (1959). |
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на [[Васил Левски]]. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенев (1959). |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://zname.zxq.net/?page_id=63 Знаме |
* [http://zname.zxq.net/?page_id=63 Знаме – сайт за великите българи] |
||
* [http://www.hristobotev.com/menu_6.html Участници в Ботевата чета] |
* [http://www.hristobotev.com/menu_6.html Участници в Ботевата чета] |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Пенев, Сава}} |
{{СОРТКАТ:Пенев, Сава}} |
||
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
||
Версия от 19:22, 17 януари 2020
| Сава Пенев | |
| български националреволюционер | |
 | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Сава Пенев в Общомедия | |
Сава Пенев Рашев е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на ВРО и съратник на Васил Левски. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.
Активно участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на Гюргевския революционен комитет.
Включва се в четата на Христо Ботев и участва активно в сраженията на Милин камък и Околчица. Един от малцината, които присъстват на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876.
След смъртта на войводата се включва в гупата на Никола Войновски, която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров (Димитрото) и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.
В Ловешкия затвор се срещат със Захари Стоянов и заедно са конвоирани до Търново[1]. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.
След Освобождението участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.
Умира през 1916 г.
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на Васил Левски. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенев (1959).
Източници
Външни препратки
|
