Брижит Бардо: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 167: | Ред 167: | ||
[[Категория:Френски актриси]] |
[[Категория:Френски актриси]] |
||
[[Категория:Французойки модели]] |
[[Категория:Французойки модели]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Защитници на животните]] |
||
[[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] |
[[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] |
||
[[Категория:Родени в Париж]] |
[[Категория:Родени в Париж]] |
Версия от 21:19, 20 февруари 2020
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: преработка на биографията в хронологичен ред. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Брижит Бардо Brigitte Bardot | |
френска актриса, модел и защитник на правата на животните | |
1962 г. | |
Родена |
28 септември 1934 г.
|
---|---|
Религия | католицизъм[1] |
Националност | Франция |
Работила | актьор |
Награди | Орден на почетния легион |
Актьорска кариера | |
Активност | 1952 – 1982 |
Семейство | |
Съпруг | 1952-1957 Роже Вадим 1959-1962 Жак Шарие 1966-1969 Гюнтер Закс |
Партньор | Жилбер Беко Серж Генсбур |
Деца | 1 |
Подпис | |
Актьорска кариера | |
Активност | 1952–1973 |
Уебсайт | www.brigitte-bardot.fr |
Брижит Бардо в Общомедия |
Брижит Бардо[2][3][4][5] (на френски: Brigitte Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.
Биография
Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна балерина в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказва да го приеме. След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г. тя инициира полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
Младежки години
Бардо е родена в Париж, дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, Шарл Бардо, в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.
По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 г. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ през 1950 и е забелязана от един млад кинорежисьор, Роже Вадим, докато гледа деца. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки че Бардо получава ролята, снимките на филма са прекратени, но пък това я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещия ѝ живот и кариера.
Избрана филмография
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1952 | Нормандската дупка | Le Trou Normand | Жавоте Льомоан | Жан Бойер |
1955 | Големите маневри | Les Grandes Manœuvres | Люси, дъщерята на фотографа | Рене Клер |
1956 | И бог създаде жената | Et Dieu… créa la femme | Жулиет | Роже Вадим |
1957 | Парижанката | Une Parisienne | Брижит Лорие | Мишел Боарон |
1958 | Перли на лунна светлина | Les bijoutiers du claire de lune | Урсула | Роже Вадим |
1958 | В случай на нещастие | En cas de malheur | Ивета Моде | Клод Отан-Лара |
1959 | Жената и куклата | La Femme et le Pantin | Ева Маршан | Жулиен Дювивие |
1959 | Бабет отива на война | Babette s'en va-t-en guerre | Бабет | Кристиан-Жак |
1959 | Искате ли да танцувате с мен? | Voulez-vous danser avec moi? | Виржиния Дандио | Мишел Боарон |
1960 | Истината | La Vérité | Доминик Марсо | Анри-Жорж Клузо |
1961 | Личен живот | Vie privée | Жил | Луи Мал |
1963 | Презрението | Le Mépris | Камил Жавал | Жан-Люк Годар |
1964 | Папараци | Une ravissante idiote | Пенелопа Лайтфеър | Едуар Молинаро |
1965 | Вива Мария! | Viva Maria! | Мария | Луи Мал |
1968 | Шалако | Shalako | графиня Ирина Лазаар | Едуард Дмитрик |
1970 | Нова в занаята | Les Novices | Анес | Ги Казарил |
1971 | Петролотърсачките | Les Pétroleuses | Луиза / Френчи Кинг | Кристиан-Жак |
1971 | Булевардът на рома | Boulevard Du Rhum | Линда ла Рю | Робер Енрико |
1973 | Дон Жуан-73 | Don Juan ou Si Don Juan était une femme... | Жуана | Роже Вадим |
Източници
Външни препратки
- Брижит Бардо в Internet Movie Database
- Брижит Бардо в
- Бриджит Бардо в Gainsbourg
|