Поградец
| Поградец Pogradec | |
| — град — | |
 | |
 Поградец от крепостта Градец над града | |
  Поградец | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Поградец |
| Географска област | Мокра |
| Надм. височина | 707 m |
| Население | 30 000 души (2005) |
| Пощенски код | 7301-7303 |
| Телефонен код | 083 |
| МПС код | PG |
| Официален сайт | bashkiapogradec.al |
| Поградец в Общомедия | |
По̀градец (стара форма на името Подградец, на албански: Pogradec или Pogradeci) е град в Източна Албания, център на община Поградец в област Корча.
В 2019 година ЮНЕСКО включва Поградец и околностите му в обявения за световно природно и културно наследство район на Охридското езеро, който от 1979 година дотогава обхваща само частта, разположена в Република Северна Македония.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен на югозападния бряг на Охридското езеро в подножието на планината Мокра и принадлежи към едноименната историко-географска област Мокра, част от която е в Македония.
Намира на около 139 km от столицата Тирана, на 40 km от Корча и на 5 km от Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в XIX век Поградец е чисто албански град, населен с мюсюлмани и православни в Старовската каза на Османската империя.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поградец е чисто албанско християнско селище, център на каза в Корчанския санджак със 186 къщи, от които 86 къщи албански православни и 100 албански мюсюлмани.[3]
Населението на Поградец към 2005 година е около 30 000 жители, около половината албанци-християни, а другата половина - албанци-мюсюлмани.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Natural and Cultural Heritage of the Ohrid region // United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization (UNESCO). Архивиран от оригинала на 10 October 2020. Посетен на 10 October 2020.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 286.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 90. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||
