Сухе Батор (орден)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сухе Батор.

---

Орден „Сухе Батор“
Сүхбаатарын одон
Орден „Сухе Батор“ последна емисия
Информация
Държава	Монголска народна република (1941 – 92 г.) Монголия (от 1992 г.)
Присъждан от	Президентът на Монголия
Тип	орден
Избираемост	монголски и чужди граждани
Присъждан за	изключителни заслуги
Статус	връчва се до днес
Пластинки
Статистика
Учредено	16 май 1941 г.
Първо присъждан	Хорлоогийн Чойбалсан на 17 август 1941 г.
Последно присъждан	2019 г.
Дистинктивни носители	1700 души
Положение в стълбицата на отличията
По-високо	Почетните звания: Герой на Монголската народна република Герой на Монголия Герой на труда на Монголската народна република Майка-героиня
По-ниско	орден „Трудово червено знаме“

Орденът Сухе Батор е най-високият орден на съществуващата Монголска народна република (1924 – 1992 г.) и днешна Монголия.

Носи името на вожда на Монголската народна революция от 11 юли 1921 г. Дамдийн Сухе Батор. Дава се за изключителни заслуги към Монголската народна република и днешна Монголия.

Орденът е учреден с указ на Президиума на Малкия народен хурал на 16 май 1941 г., а първото награждаване е на 17 август 1941 г., когато Президиумът на малкия хурал награждава лидерът на Монголската народно революционна партия и министър-председател на МНР Хорлоогийн Чойбалсан. Общо 1770 души са наградени с ордена от 1941 до 2019 г. С ордена по право се награждават и наградените с почетните звания „Герой на Монголската народна република“ (до 1992 г.), „Герой на Монголия“ (от 1992 до днес) и „Герой на труда на Монголската народна република“ (до 1992 г.).

Описание

Орденът има вид на петолъчка, изработен е от злато. В средата на ордена е ликът на Сухе Батор и чревно знаме от емайл с пискюли. Над портрета на Сухе Батор и червеното знаме има надпис на монголски език „СУХБААТАР“.

Носители на ордена

Монголци

• Хорлоогийн Чойбалсан – лидер на ЦК на Монголската народно революционна партия 1923 – 1952 г. и министър-председател на МНР 1939 – 1952 г.
• Юмжагийн Цеденбал – генерален секретар на ЦК на Монголската народно революционна партия 1952 – 1984 г. и председател на Президиума на Великия народен хурал – 1952 – 1984 г.
• Жамбийн Батмунх – генерален секретар на ЦК на Монголската народно революционна партия 1984 – 1990 г. и председател на Президиума на Великия народен хурал – 1984 – 1990 г.
• Думаагийн Содном – министър-председател на МНР 1984 – 1990 г.
• Мятавин Пелже – заместник-председател на Министерския съвет на МНР 1976 – 1990 г.
• Шаравин Гунгаадорж – заместник-председател на Министерския съвет на МНР 1987 – 1990 г., министър на земеделието и хранителната промишленост на МНР -1986-1990 г. и министър-председател на МНР 1990 г.

Граждани на СССР

• Леонид Брежнев – генерален секретар на ЦК на КПСС 1964 – 1982 г. и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР 1977 – 1982 г.
• маршал Дмитрий Устинов – министър на отбраната на СССР 1977 – 1984 г.
• маршал Сергей Ахромеев – началник на Генералния щаб на Съветската армия – първи зам.министър на отбраната на СССР 1984-декември 1988 г.

Българи

• Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП април 1956-ноември 1989 г. и председател на Държавния съвет на НР.България юли 1971 – ноември 1989 г.
• Алекси Иванов – секретар на Постоянното присъствие на БЗНС декември 1976-декември 1989 г, министър на земеделието и горите на НР.България март 1986-декември 1988 г., заместник-председател на Министерския съвет на НРБ 1986 – 1987 г., председател на Междуправителствената българо-монголска комисия 1987 – 1989 г., председател на Парламентарната група за приятелство с Монголия 1972 – 1986 г. и председател на Общонародния кмоитет за българо-монголска дружба 1981 – 1989 г.

Източници

• Herfurth D. Sowjetische Auszeichnungen 1918 – 1991. Auszeichnungen der Mongolische Volksrepublik. 1924 – 1992. Ein Katalog. Germany. 1999.
• Викторов-Орлов И. В. Награды Монгольской Народной Республики. Определитель. – Горький: РИО Горьковского областного клуба экслибрисистов, 1990.
• Шейн Р., Содномдаржа Ц. Государственные награды Монгольской Народной Республики. 1921 – 1983 гг. Справочник. – Улан-Батор: Госиздат МНР, 1984.