Стари градски песни
Облик
Стари градски песни е жанр от българския песенен фолклор, развил се в началото на ХХ век, но придобил изключителна популярност в средата на века. Песните от този жанр са били изключително популярни и модерни в България по това време, като често са определяни като шлагери[1].
Тематиката на жанра е най-често битова, хумористична и любовна.[1]
Известни изпълнители
[редактиране | редактиране на кода]- Аспарух Лешников
- Георги Бейков
- Ваня Цокова
- Маргрет Николова
- Николай Любенов
- Петър Петров
- Трио „Вароша“
- Група „Рамона“ – Стара Загора
- Мария Михайлова
- Георги Рафаилов
- Емил Колев
- Емилия Венева и Цветан Николов
- Кольо Колев
- Стоян Миленков
- Мария Петрова
- Хисарския поп[2]
- Веска Марешка[3]
- Сестри Аджови
- Костадин Гугов
- Екатерина Ванкова
- Милка Янакиева
- Надя Сотирова
- Янаки Кавръков
- Христина Ботева
- Йонка Сливенска
- Михаил Методиев
- Тодор Върбанов
- Бони Милчева
Популярни заглавия
[редактиране | редактиране на кода]- Заспали чувства
- Я кажи ми облаче ле бяло
- Бели ружи, нежни ружи
- Целувката на Ана
- Градил Илия килия
- Черен влак се композира
- Ако зажалиш някой ден
- Белите манастири
- В тая стара кръчма
- Елена, Елена
- Красив роман е любовта
- Очите ти са тъмни като Волга
- Само ти сърце си ми приятел
- Да бродя вечно сам
- Сънувах те до мен
- Спомена, що остави ми
- О, спомняте ли си, госпожо
- Зная приказка тъжна
- На тежко вино
- Нощта заспива
- Разлъка
- Печални хризантеми
- Две сълзи
- Безумно ледено сърце
- Дете на моите години
- Пролет иде
- С вярна клетва ме измами
- Аз живея за любов
- Първа обич
- Бе тъжна нощ
- Хайде да бягаме
- Май ли беше или юни
- Сняг се сипе
- Ти открадна ми сърцето
- Вишните цъфтяха
- Хавайски нощи[4]