Направо към съдържанието

Стоян Мичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Мичев
Български партизанин
Роден
10 декември 1919 г.(1919-12-10)
Починал

Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Работилвоенен деец • професор

Стоян Владимиров Мичев е български политик от БКП, партизански деец, офицер и генерал-майор[1].

Произход, образование и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 декември 1919 г. в пазарджишкото село (днес град) Стрелча. От 1933 до 1935 учи в гимназията в Копривщица. Прекъсва образованието си през 1935 г. и става книговодител в кооперацията в Стрелча. През 1936 г. продължава образованието си и до 1940 г. учи. Член е на РМС от 1934 г., а на БКП (т.с.) – от 1939 г.

През септември 1940 г. става студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. Арестуван през август 1942 г. в родното си село. Успява да избяга от конвоя и от 8 август 1942 г. излиза в нелегалност и става партизанин и политкомисар на Партизанска бригада „Георги Бенковски“[2][3]. Участва във Втората световна война срещу Нацистка Германия (1944), като помощник-командир на трета дружина от двадесет и седми пехотен чепински полк. От 10 ноември 1944 година е помощник-командир на двадесет и първи пехотен средногорски полк[4]. Остава на този пост до май 1945 г. Тогава напуска армията по собствено желание и до декември същата година работи като завеждащ агитация и пропаганда в ОК на БКП.

От декември 1945 до октомври 1946 г. учи съкратен курс в Народното военно училище „Васил Левски“. От октомври 1946 до юни 1947 г. е командир на 4-ти граничен участък. Между юни и декември 1947 г. е началник на разузнавателната секция в щаба на гранични войски. Завършва академията „Фрунзе“ (януари 1948-ноември 1950). Между ноември 1950 и ноември 1951 г. е началник на Народното военно гранично училище. В периода ноември 1951-декември 1952 е помощник-началник щаб на Управление „Гранични войски“. Със заповед 7573 от 17 декември 1952 г. е уволнен „По разпореждане“ поради бронхиална астма. От юни 1953 г. е заместник-командир по строевата част на втора стрелкова дивизия. Остава на този пост до ноември 1953 г. Между ноември 1954 и февруари 1955 г. е началник на катедра „Военни дисциплини“ във Военната академия „Г.С.Раковски“. От 1 февруари до 27 април 1955 г. е началник на катедра „Обща тактика“. В периода 27 април 1955 – 14 октомври 1959 г. е заместник-началник на управление „Кадри“ в Министерството на народната отбрана[5][6]. По-късно е професор[7]. От 14 октомври 1959 г. е командир на първа учебна мотострелкова дивизия. От 30 април 1951 г. е полковник[8], а от 1964 г. е генерал-майор[9]. По това време е заместник-началник на Военната академия по оперативно-тактическата подготовка. Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1969)

  • Копривщенска гимназия (1933 – 1935;1936 – 1940)
  • Софийски университет (1939 – 1942), незавършено
  • Народно военно училище „Васил Левски“ (декември 1945-октомври 1946)
  • Военна академия „Фрунзе“ (1 януари 1948-ноември 1950)
  1. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 2.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 174
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 95
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 95
  5. Протокол № 264 от 13 септември 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.100
  6. Протокол № 121 от 27 април 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.42
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, с. 86
  8. Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20
  9. Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 19