Направо към съдържанието

Супернова на Кеплер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Супернова на Кеплер
A false-color composite (CXO/HST/Spitzer Space Telescope) image of the supernova remnant nebula from SN 1604
Други обозначения1ES 1727-21.4, 3C 358, ESO 588-4, GCRV 67121, HR 6515, IRAS 17276-2126, MRC 1727-214, PK 004+06 1, PN G004.5+06.8, 1RXS J173040.4-212836, SN 1604A, IRAS Z17276-2126, SN 1604, AJG 71, CSI-21-17276, CTB 41, Kes 57, MSH 17-2-11, OHIO T -246, PKS 1727-21, PKS 1727-214, PKS J1730-2129, [PBD2003] G004.5+06.8
Тип събитиеСвръхнова
Спектрален класIa[1][2]
Дата8 – 9 October 1604
СъзвездиеЗмиеносец
Ректасцензия17h 30m 42s
Деклинация−21° 29′
ЕпохаJ2000
Галактически координатиG4.5+6.8
Разстояние20 000 ly (6,1 kpc)
СледаShell
СъдържателМлечен път
ПървообразWhite Dwarf-Red Giant double star systemWhite Dwarf-Red Giant double star system
Тип първообразIa Супернова
Цветови индекс (B-V)Unknown
Отличителни белезиLatest observed supernova
in the Млечен път.
Maintained naked-eye
visibility for 18 months.
Пик на звездната величина−2.25 to −2.5
Предшествано отSN 1572
Следвано отCassiopeia A (unobserved, ок. 1680), G1.9+0.3 (unobserved, ок. 1868), SN 1885A (next observed)
Супернова на Кеплер в Общомедия

SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia [2], възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец. Появила се през 1604 г., тя остава най-новата наблюдавана с „невъоръжено око“ свръхнова звезда от нашата галактика. Отстоянието до нея е 20 000 светлинни години (6 килопарсека), което съответно е и времето, изтекло за да достигне блясъкът ѝ до Земята. Преди приемането на настоящата система за именуване на свръхнови, тя е кръстена на Йохан Кеплер, немския астроном, който я описва в „De Stella Nova“.

Звездата на Кеплер е била видим през деня повече от три седмици. Записи от наблюдението ѝ има в европейски, китайски, корейски и арабски източници. [3][4]В своя максимум е ималавидима звездна величина -2.5.

Оригиналната рисунка на Йоханес Кеплер от De Stella Nova (1606), изобразяваща местоположението на stella nova, маркирано с N (8 квадратни решетки надолу, 4 отляво)

Нейната поява се случва, когато споменът за свръхновата наблюдавана от Тихо Брахе в Касиопея (SN 1572) е още актуален. Оттогава в Млечния път не са наблюдавани по-нататъшни свръхнови, макар там да съществуват доказателства за две свръхнови, чиито сигнали биха могли да достигнат Земята ок. 1680 и 1870 г. – Касиопея А и G1.9 + 0.3 съответно. Няма исторически данни някоя от тях да е била открита през онези години, тъй като поглъщането от междузвезден прах ги е направило вероятно твърде бледи. [5]

Извън нашата галактика са наблюдавани след S Andromedae през 1885 година. SN 1987A в Големия магеланов облак се виждала с просто око. [6]

Остатъкът от свръхновата Кеплер се счита за един от прототипичните обекти по рода си и все още е обект на много проучвания в астрономията.

Астрономите от онова време (включително и Кеплер) бяха загрижени да наблюдават съединението на Марс и Юпитер, което виждаха по отношение на благоприятна връзка, свързана в умовете им с Витлеемската звезда. Облачното време обаче попречи на Кеплер да направи някакви небесни наблюдения. Независимо от това неговите колеги астрономи Вилхелм Фабри, Майкъл Маестлин и Хелисей Рослин успяха да направят наблюдения на 9 октомври, но не записаха свръхновата. [7] Първото регистрирано наблюдение в Европа е от Lodovico delle Colombe в северна Италия на 9 октомври 1604 г. [8] Кеплер успя да започне наблюденията си едва на 17 октомври, докато работи в императорския двор в Прага за император Рудолф II. [9] Впоследствие свръхновата е кръстена на него, въпреки че той не е първият ѝ наблюдател, тъй като неговите наблюдения проследяват обекта цяла година. Тези наблюдения са описани в книгата му De Stella nova in pede Serpentarii („На новата звезда в крака на Офух“, Прага 1606 г.).

Спорът на Деле Коломб – Галилео

[редактиране | редактиране на кода]

През 1606 г. Деле Коломб публикува дискурс на Lodovico delle Colombe, в който показва, че „Звездата, появила се през октомври 1604 г., не е нито комета, нито нова звезда“ и където защитава аристотелевския възглед за космологията, след като Галилео Галилей е използвал повода на свръхновата да предизвика аристотеловата система. [10] Описанието на претенциите на Галилео е следното:

Галилей обясни значението и уместността на паралакса, съобщи, че нова не показва нищо, и заключи, като сигурност, че лежи извън Луната. Тук той можеше да спре, като изпрати своята единствена стрела. Вместо това той скицира теория, която разрушава аристотелевския космос: нова вероятно се състои от голямо количество ефирен материал, който се излъчва от земята и свети от отразена слънчева светлина, като аристотеловите комети. За разлика от тях обаче тя може да се издигне отвъд Луната. Той не само внесе промяна в небесата, но направи това провокативно, като внесе тленни земни елементи в чистото квинтесенция. Това повдигна възможностите за разбиване на небето. Междузвездното пространство може да бъде изпълнено с нещо подобно на нашата атмосфера, както във физиката на стоиците, на която Тихо се е позовал в дългия си разказ за новата от 1572 година. И ако материалът на небето наподобява този на телата тук по-долу, теория за движението, изградена върху опита с обекти, които са в обхвата ни, може да се прилага и за небесните региони. „Но не съм толкова смел, че смятам, че нещата не могат да се развият по различен начин от начина, по който съм посочил.“ [11]

Спор между Кеплер и Рослин

[редактиране | редактиране на кода]

В „De Stella Nova“ (1606) на Кеплер той критикува Рослин относно тази свръхнова. Кеплер твърди, че в своите астрологични прогнози Рослин е избрал точно двете комети – Голямата комета от 1556 и 1580 година. Рослин отговори през 1609 г., че наистина е направил това. Когато Кеплер отговори по-късно същата година, той просто забеляза, че като включи по-широк спектър от данни, Рослин може да направи по-добър аргумент. [12]

  1. Chandra X-Ray Observatory // Kepler's Supernova Remnant: A Star's Death Comes to Life. Посетен на 16 January 2006.
  2. а б Reynolds, S. P. и др. A Deep Chandra Observation of Kepler's Supernova Remnant: A Type Ia Event with Circumstellar Interaction // The Astrophysical Journal 668 (2). 2 October 2007. DOI:10.1086/522830. с. L135–L138.
  3. Stephenson, F. Richard & Green, David A., Historical Supernovae and their Remnants, Oxford, Clarendon Press, 2002, pp. 60 – 71.
  4. Neuhäuser, Ralph и др. Arabic Reports about Supernovae 1604 and 1572 in Rawḥ al-Rūḥ by cĪsā b. Luṭf Allāh from Yemen // Journal for the History of Astronomy 47 (4). 2016. DOI:10.1177/0021828616669894. с. 359 – 374.
  5. Chandra X-Ray Observatory // Discovery of Most Recent Supernova in Our Galaxy, May 14, 2008. Посетен на 2 May 2012.
  6. SN1987A in the Large Magellanic Cloud // ESO.org. European Southern Observatory. Посетен на 25 November 2019.
  7. Burke-Gaffney, W. Kelper and the Star of Bethlehem // Journal of the Royal Astronomical Society of Canada 31. 1937. с. 417 – 425. Посетен на 21 January 2018.
  8. Delle Colombe L., Discorso di Lodovico Delle Colombe nel quale si dimostra che la nuova Stella apparita l’Ottobre passato 1604 nel Sagittario non è Cometa, ne stella generata, ò creata di nuovo, ne apparente: ma una di quelle che furono da principio nel cielo; e ciò esser conforme alla vera Filosofia, Teologia, e Astronomiche dimostrazioni, Firenze, Giunti, 1606.
  9. Bill Blair's Kepler's Supernova Remnant Page // Архивиран от оригинала на 2016-03-16. Посетен на 7 October 2009.
  10. delle Colombe, Lodovico. Discorso di Lodovico delle Colombe. 1606.
  11. Heilbron, John L. (2010). Galileo. Oxford University Press, p. 120.
  12. Fritz, Gerd. Dialogical Structures in 17th Century Controversies // www.festschrift-gerd-fritz.de. Gerd fritz. Посетен на 21 January 2018.

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]
  • Blair, William P. и др. A detailed optical study of Kepler's supernova remnant // Astrophysical Journal 366. 1991. DOI:10.1086/169583. с. 484 – 494.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kepler's Supernova в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​