Супернова на Кеплер
 | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Супернова на Кеплер | |
 A false-color composite (CXO/HST/Spitzer Space Telescope) image of the supernova remnant nebula from SN 1604 | |
| Други обозначения | 1ES 1727-21.4, 3C 358, ESO 588-4, GCRV 67121, HR 6515, IRAS 17276-2126, MRC 1727-214, PK 004+06 1, PN G004.5+06.8, 1RXS J173040.4-212836, SN 1604A, IRAS Z17276-2126, SN 1604, AJG 71, CSI-21-17276, CTB 41, Kes 57, MSH 17-2-11, OHIO T -246, PKS 1727-21, PKS 1727-214, PKS J1730-2129, [PBD2003] G004.5+06.8 |
|---|---|
| Тип събитие | Свръхнова |
| Спектрален клас | Ia[1][2] |
| Дата | 8 – 9 October 1604 |
| Съзвездие | Змиеносец |
| Ректасцензия | 17h 30m 42s |
| Деклинация | −21° 29′ |
| Епоха | J2000 |
| Галактически координати | G4.5+6.8 |
| Разстояние | 20 000 ly (6,1 kpc) |
| Следа | Shell |
| Съдържател | Млечен път |
| Първообраз | White Dwarf-Red Giant double star systemWhite Dwarf-Red Giant double star system |
| Тип първообраз | Ia Супернова |
| Цветови индекс (B-V) | Unknown |
| Отличителни белези | Latest observed supernova in the Млечен път. Maintained naked-eye visibility for 18 months. |
| Пик на звездната величина | −2.25 to −2.5 |
| Предшествано от | SN 1572 |
| Следвано от | Cassiopeia A (unobserved, ок. 1680), G1.9+0.3 (unobserved, ок. 1868), SN 1885A (next observed) |
| Супернова на Кеплер в Общомедия | |
SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia [2], възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец. Появила се през 1604 г., тя остава най-новата наблюдавана с „невъоръжено око“ свръхнова звезда от нашата галактика. Отстоянието до нея е 20 000 светлинни години (6 килопарсека), което съответно е и времето, изтекло за да достигне блясъкът ѝ до Земята. Преди приемането на настоящата система за именуване на свръхнови, тя е кръстена на Йохан Кеплер, немския астроном, който я описва в „De Stella Nova“.
Наблюдение
[редактиране | редактиране на кода]Звездата на Кеплер е била видим през деня повече от три седмици. Записи от наблюдението ѝ има в европейски, китайски, корейски и арабски източници. [3][4]В своя максимум е ималавидима звездна величина -2.5.
 |
Нейната поява се случва, когато споменът за свръхновата наблюдавана от Тихо Брахе в Касиопея (SN 1572) е още актуален. Оттогава в Млечния път не са наблюдавани по-нататъшни свръхнови, макар там да съществуват доказателства за две свръхнови, чиито сигнали биха могли да достигнат Земята ок. 1680 и 1870 г. – Касиопея А и G1.9 + 0.3 съответно. Няма исторически данни някоя от тях да е била открита през онези години, тъй като поглъщането от междузвезден прах ги е направило вероятно твърде бледи. [5]
Извън нашата галактика са наблюдавани след S Andromedae през 1885 година. SN 1987A в Големия магеланов облак се виждала с просто око. [6]
Остатъкът от свръхновата Кеплер се счита за един от прототипичните обекти по рода си и все още е обект на много проучвания в астрономията.
Спорни
[редактиране | редактиране на кода]Астрономите от онова време (включително и Кеплер) бяха загрижени да наблюдават съединението на Марс и Юпитер, което виждаха по отношение на благоприятна връзка, свързана в умовете им с Витлеемската звезда. Облачното време обаче попречи на Кеплер да направи някакви небесни наблюдения. Независимо от това неговите колеги астрономи Вилхелм Фабри, Майкъл Маестлин и Хелисей Рослин успяха да направят наблюдения на 9 октомври, но не записаха свръхновата. [7] Първото регистрирано наблюдение в Европа е от Lodovico delle Colombe в северна Италия на 9 октомври 1604 г. [8] Кеплер успя да започне наблюденията си едва на 17 октомври, докато работи в императорския двор в Прага за император Рудолф II. [9] Впоследствие свръхновата е кръстена на него, въпреки че той не е първият ѝ наблюдател, тъй като неговите наблюдения проследяват обекта цяла година. Тези наблюдения са описани в книгата му De Stella nova in pede Serpentarii („На новата звезда в крака на Офух“, Прага 1606 г.).
Спорът на Деле Коломб – Галилео
[редактиране | редактиране на кода]През 1606 г. Деле Коломб публикува дискурс на Lodovico delle Colombe, в който показва, че „Звездата, появила се през октомври 1604 г., не е нито комета, нито нова звезда“ и където защитава аристотелевския възглед за космологията, след като Галилео Галилей е използвал повода на свръхновата да предизвика аристотеловата система. [10] Описанието на претенциите на Галилео е следното:
Галилей обясни значението и уместността на паралакса, съобщи, че нова не показва нищо, и заключи, като сигурност, че лежи извън Луната. Тук той можеше да спре, като изпрати своята единствена стрела. Вместо това той скицира теория, която разрушава аристотелевския космос: нова вероятно се състои от голямо количество ефирен материал, който се излъчва от земята и свети от отразена слънчева светлина, като аристотеловите комети. За разлика от тях обаче тя може да се издигне отвъд Луната. Той не само внесе промяна в небесата, но направи това провокативно, като внесе тленни земни елементи в чистото квинтесенция. Това повдигна възможностите за разбиване на небето. Междузвездното пространство може да бъде изпълнено с нещо подобно на нашата атмосфера, както във физиката на стоиците, на която Тихо се е позовал в дългия си разказ за новата от 1572 година. И ако материалът на небето наподобява този на телата тук по-долу, теория за движението, изградена върху опита с обекти, които са в обхвата ни, може да се прилага и за небесните региони. „Но не съм толкова смел, че смятам, че нещата не могат да се развият по различен начин от начина, по който съм посочил.“ [11]
Спор между Кеплер и Рослин
[редактиране | редактиране на кода]В „De Stella Nova“ (1606) на Кеплер той критикува Рослин относно тази свръхнова. Кеплер твърди, че в своите астрологични прогнози Рослин е избрал точно двете комети – Голямата комета от 1556 и 1580 година. Рослин отговори през 1609 г., че наистина е направил това. Когато Кеплер отговори по-късно същата година, той просто забеляза, че като включи по-широк спектър от данни, Рослин може да направи по-добър аргумент. [12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Chandra X-Ray Observatory // Kepler's Supernova Remnant: A Star's Death Comes to Life. Посетен на 16 January 2006.
- ↑ а б Reynolds, S. P. и др. A Deep Chandra Observation of Kepler's Supernova Remnant: A Type Ia Event with Circumstellar Interaction // The Astrophysical Journal 668 (2). 2 October 2007. DOI:10.1086/522830. с. L135–L138.
- ↑ Stephenson, F. Richard & Green, David A., Historical Supernovae and their Remnants, Oxford, Clarendon Press, 2002, pp. 60 – 71.
- ↑ Neuhäuser, Ralph и др. Arabic Reports about Supernovae 1604 and 1572 in Rawḥ al-Rūḥ by cĪsā b. Luṭf Allāh from Yemen // Journal for the History of Astronomy 47 (4). 2016. DOI:10.1177/0021828616669894. с. 359 – 374.
- ↑ Chandra X-Ray Observatory // Discovery of Most Recent Supernova in Our Galaxy, May 14, 2008. Посетен на 2 May 2012.
- ↑ SN1987A in the Large Magellanic Cloud // ESO.org. European Southern Observatory. Посетен на 25 November 2019.
- ↑ Burke-Gaffney, W. Kelper and the Star of Bethlehem // Journal of the Royal Astronomical Society of Canada 31. 1937. с. 417 – 425. Посетен на 21 January 2018.
- ↑ Delle Colombe L., Discorso di Lodovico Delle Colombe nel quale si dimostra che la nuova Stella apparita l’Ottobre passato 1604 nel Sagittario non è Cometa, ne stella generata, ò creata di nuovo, ne apparente: ma una di quelle che furono da principio nel cielo; e ciò esser conforme alla vera Filosofia, Teologia, e Astronomiche dimostrazioni, Firenze, Giunti, 1606.
- ↑ Bill Blair's Kepler's Supernova Remnant Page // Архивиран от оригинала на 2016-03-16. Посетен на 7 October 2009.
- ↑ delle Colombe, Lodovico. Discorso di Lodovico delle Colombe. 1606.
- ↑ Heilbron, John L. (2010). Galileo. Oxford University Press, p. 120.
- ↑ Fritz, Gerd. Dialogical Structures in 17th Century Controversies // www.festschrift-gerd-fritz.de. Gerd fritz. Посетен на 21 January 2018.
Допълнителна информация
[редактиране | редактиране на кода]- Blair, William P. и др. A detailed optical study of Kepler's supernova remnant // Astrophysical Journal 366. 1991. DOI:10.1086/169583. с. 484 – 494.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Светлинни криви Архив на оригинала от 2020-06-27 в Wayback Machine. на отворения каталог Supernova Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- SN1604 // spider@SEDS. Посетен на 16 October 2014.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kepler's Supernova в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |