Тале Горанов
| Тале Горанов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Тале Бояджиев – Горанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тале Горанов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в ВМОРО и става четник при войводата Марко Лерински. През пролетта на 1901 е изпратен за войвода в Костурско на мястото на Атанас Петров. Негов секретар става учителят от Загоричани Дамян Илиев. Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета“, „Тале Горанов – Костурски войвода“ и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско[2]. | “ |
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където Даме Груев му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край Велгощи участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в Охридско, в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество Деян Димитров, Милош Богданов и Миладин Голов[3]. Към четата се присъединяват Яким Алулов, Тасе Христов, Ставре Гогов.
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на Никола Русински[4].
Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода Методи Патчев.[5][6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- д-р Душко Константинов, Струшко во подготовките за претстојните борби за национално ослободување на македонскиот народ
- Илинденското востание и Охрид Архив на оригинала от 2011-04-29 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 102.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.
- ↑ Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г., архив на оригинала от 27 август 2008, https://web.archive.org/web/20080827184455/http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf, посетен на 25 април 2010
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
- ↑ Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из „Спомени“, София 1925, с. 43 – 46 (текст адаптиран на македонската литературна норма), архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256607660836505&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html, посетен на 27 октомври 2009
