Тери Игълтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тери Игълтън
Terry Eagleton
английски литературен теоретик
Тери Игълтън със своя книга след лекция в Манчестърския институт по механика през 2008 г.
Тери Игълтън със своя книга след лекция в Манчестърския институт по механика през 2008 г.
Роден
Религиякатолицизъм
Учил вТринити Колидж
Научна дейност
Областтеория на литературата, културология
Работил вОксфордски университет
Манчестърски университет
ПовлиянКарл Маркс[1], Реймънд Уилямс[1], Луи Алтюсер[1]
Тери Игълтън в Общомедия

Тери Игълтън, както е известен (на английски: Terry Eagleton), по рождение Терънс Франсис Игълтън (Terence Francis Eagleton; роден на 22 февруари 1943 г. в Салфорд) е британски литературен теоретик, често нареждан сред най-влиятелните литературоведи от последните 3 десетилетия.

През 1992-2001 г. Игълтън е професор по английска литература в Оксфорд.

Неговата най-популярна книга е Въведение в литературната теория (Literary Theory: an Introduction, 1983, подобрено изд. 1996), която проследява изучаването на текстове от Романтизма през 19 век до постмодернизма на 20 век.

Игълтън смята себе си за марксист.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тери Игълтън по време на лекцията си „Културните войни“ в Берлин, 2013 г.
Тери Игълтън в Порту Алегри, 2010 г.

Игълтън получава магистърска и докторска степен от Тринити колидж, Кеймбридж и след това е аспирант в Джизъс Колидж, Кеймбридж. След като прекарва няколко години в Оксфорд в Уодам колидж, Линакър колидж и Сейнт Кейтрин колидж той става Джон Едуард Тейлър професор по културна теория в Манчестърския университет до принудителното си пенсиониране през 2008 г. [2]

Сред книгите му са монографиите „Шекспир и обществото“ (1971), „Литературознание и идеология“ (1976), „Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание“ (1981), „Увод в литературната теория“ (1982, 1995), „Идеология на естетиката“ (1990), „Витгенщайн“ (1993), „Функции на литературознанието“ (1996), „Илюзиите на постмодернизма“ (1997), „Идеята за култура“ (2000), „Сладко насилие (Идеята за трагическото)“ (2002)[3] и др. Съавтор е на христоматията „Марксистката литературна теория“ (1996). Но Тери Игълтън е и автор на романа „Светци и учени“ (1987), на широко дискутираните мемоари „Пазачът на дверите“ (2002), на пиесата „Свети Оскар“ (1990) и на сценария за филма на Дерек Джарман „Витгенщайн“ (1993).

През 2003 г. Тери Игълтън посещава България и изнася в Нов български университет публична лекция на тема „Културните войни“.[4].

Гостуването му е свързано с българско издание на книгата „Увод в литературната теория“[5], но се оказва, че две години по-рано тя е била публикувана[6] без съответното разплащане, нещо, което той не одобрява[7].

Критика към Игълтън[редактиране | редактиране на кода]

У. Дерезиевиц (Йейл) пише за книгата на Игълтън След теорията (After Theory) „колко трудно е да се обясни към какво се стреми и какво желае Игълтън? Цялата разточителност на писането и изказа, плагиатстването от самия себе си, елегантната, пъргава и лесно консумируема проза, и разбира се самите продажби обясняват: Игълтън желае премахването на капитализма, но доколкото и докогато капитализмът е тук, той планира да се възползва възможно най-добре от него. Някой, който притежава 3 къщи, не трябва да проповядва саможертвата, и някой, чийто кариеризъм в Оксбридж [тоест Оксфорд и Кеймбридж] e станал легендарен, не трябва да говори на интервюиращите за неговото от дълго време съжаление, че е отказал работа в Open University.“[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The New Left Church [като Terence Eagleton] (1966)
  • Shakespeare and Society
  • Exiles And Émigrés: Studies in Modern Literature (1970)
  • The Body as Language: outline of a new left theology (1970)
  • Criticism & Ideology (1976)
  • Marxism and Literary Criticism (1976)
  • Walter Benjamin, or Towards a Revolutionary Criticism (1981)
  • The Rape of Clarissa: Writing, Sexuality, and Class Struggle in Samuel Richardson. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982[9]
  • Literary Theory: An Introduction. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1983
  • The Function of Criticism (1984)
  • Saint Oscar (пиеса за Оскар Уайлд)
  • Saints and Scholars (роман, 1987)
  • Raymond Williams: Critical Perspectives (редактор) Boston: Northeastern University Press, 1989.
  • The Significance of Theory (1989)
  • The Ideology of the Aesthetic (1990)
  • Nationalism, Colonialism, and Literature. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1990[10]
  • Ideology: An Introduction (1991/2007)
  • Wittgenstein: The Terry Eagleton Script, The Derek Jarman Film (1993)
  • Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1996
  • The Illusions of Postmodernism (1996)
  • Heathcliff and the Great Hunger (1996)
  • Marx (1997)
  • Crazy John and the Bishop and Other Essays on Irish Culture (1998)
  • The Idea of Culture (2000)
  • The Gatekeeper: A Memoir (2001)
  • The Truth about the Irish (2001)
  • Sweet Violence: The Idea of the Tragic (2002)
  • After Theory. Basic Books, 2003
  • Figures of dissent: Reviewing Fish, Spivak, Zizek and Others (2003)
  • The English Novel: An Introduction. Wiley-Blackwell, 2004
  • Holy Terror (2005)
  • How to Read a Poem. Wiley-Blackwell, 2006
  • The Meaning of Life. Oxford University Press, 2007
  • Trouble with Strangers: A Study of Ethics (2008)
  • Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 2008[11]
  • Reason, Faith, and Revolution: Reflections on the God Debate. Yale University Press, 2009[12], [13], [14], [15], [16], [17]
  • On Evil (2010)[18], [19]
  • Why Marx Was Right. Yale University Press, 2011[20], [21], [22]
  • The Event of Literature. Yale University Press, 2012[23], [24]
  • How to Read Literature (2013, Yale UP) ISBN 978-0-300-19096-0
  • Culture (2016, Yale UP) ISBN 978-0-300-21879-4
  • Materialism (2017, Yale UP) ISBN:9780300218800
  • Radical Sacrifice (2018, Yale UP) ISBN 978-0-300-23335-3
  • Humour (2019, Yale UP) ISBN 978-0-300-24314-7
  • Tragedy (2020)
  • Critical Revolutionaries: Five Critics Who Changed the Way We Read (2022), Yale UP
Издания на български език
  • Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)[25]
  • Идеята за култура, София: изд. Критика и хуманизъм, 2003 (ISBN 954-587-088-5)[26]
  • Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
  • Смисълът на живота, превод Паулина Мичева, София: изд. Колибри, 2019, 160 стр. (ISBN 978-619-02-0464-0)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в James Smith. Terry Eagleton. Wiley, 2013. ISBN 978-0-7456-5795-0.
  2. ↑ ((en)) „University of Manchester — Eagleton loses retirement appeal“, Times Higher Education, 21 август 2008.
  3. ↑ Йордан Ефтимов, „Широк хоризонт“, рец. за английското издание във в. „Култура“, бр.25, 20 юни 2003.
  4. ↑ „Издателска група „АГАТА-А“ представи българския превод на книгата „Увод в литературната теория“, в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003.
  5. ↑ Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
  6. ↑ Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)
  7. ↑ „Тери Игълтън срещу литературното пиратство у нас“, News.bg, 21 юни 2003 г.
  8. ↑ ((en)) Deresiewicz, William (29 януари 2004). „Бизнесът с теорията (The Business of Theory) Архив на оригинала от 2010-06-29 в Wayback Machine.“. The Nation, линк от 1 юли 2008 г.
  9. ↑ ((en)) „The Rape of Clarissa“ на сайта на University of Minnesota Press.
  10. ↑ ((en)) „Nationalism, Colonialism, and Literature“ на сайта на University of Minnesota Press.
  11. ↑ ((en)) „Literary Theory“ на сайта на University of Minnesota Press.
  12. ↑ ((en)) Piers Paul Read, „Where would we be without God?“, рец. в The Observer, 24 май 2009.
  13. ↑ ((en)) Andrew O'Hehir, „Those ignorant atheists“, рец. в Salon, 28 април 2009.
  14. ↑ ((en)) Nathan Schneider, „Reclaiming Religion“, рец. в The American Prospect, 29 април 2009.
  15. ↑ ((en)) Paul Vallely, „Reason, Faith and Revolution, By Terry Eagleton“, рец. в The Independent, 17 юли 2009
  16. ↑ ((en)) Jonathan Bartley, „Ditchkins' demise?“, рец. в The Guardian, 4 юли 2009.
  17. ↑ ((en)) Stephen Cave, „Reason, Faith and Revolution by Terry Eagleton“, рец. в Financial Times, 25 май 2009.
  18. ↑ ((en)) Richard Coles, „On Evil by Terry Eagleton“, рец. в The Observer, 30 май 2010.
  19. ↑ ((en)) Will Self, „On Evil by Terry Eagleton“, рец. в блога на Уил Селф, 10 юни 2010.
  20. ↑ ((en)) Owen Hatherley, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Guardian, 21 май 2011.
  21. ↑ ((en)) Tristram Hunt, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Observer, 29 май 2011.
  22. ↑ ((en)) Francis Wheen, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Financial Times, 27 май 2011.
  23. ↑ ((en)) „The Event of Literature“ на сайта на Yale University Press.
  24. ↑ ((en)) Stuart Kelly, „The Event of Literature by Terry Eagleton“, рец. в The Guardian, 6 април 2012.
  25. ↑ Амелия Личева, „Книгата като учебник“, в. „Култура“, бр.39, 6 октомври 2000 г.
  26. ↑ Александър Лозев, „Игълтън за културата“, в. „Литературен вестник“, бр.21, 11 юни 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тери_Игълтън&oldid=11992814“.