Тихоокеански огнен пръстен
Тихоокеанският огнен пръстен е регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на Тихия океан. Дълъг е 40 000 km и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и 75% от активните вулкани в света.[1] Около 90% от земетресенията в света и 81% от най-силните земетресения в света се намират на трасето на пръстена.[2][3]
22 от 25-те най-големи вулканични изригвания през последните 11 700 години са се случили в границите на този пояс.[4] Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от тектониката на плочите – движението и сблъскването на литосферните плочи[5] и субдукция в северната част. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с Тихоокеанската плоча при Марианската падина, Филипините, Бугенвил, Тонга и Нова Зеландия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Наличието на пръстен с вулканична активност около Тихия океан е наблюдавано през 19 век. Американска експедиция в източноазиатските морета отбелязва, че Японските острови се намират на линия с вулканично развитие, която обгражда бреговете на Тихия океан от Огнена земя до Молукските острови.[6]
Вторият сеизмично най-активен регион (със 17% от най-големите земетресения) е Алпийско-хималайският пояс, който се простира от остров Ява до северната част на Атлантика през Хималаите и Южна Европа.[7][8]
Известният активен разлом Сан Андреас в Калифорния е трансформен разлом, който измества част от Източнотихоокеанското възвишение под югозападната част на САЩ и Мексико. Движението на разлома създава многобройни малки трусове няколко пъти на ден, повечето от които са твърде слаби, за да бъдат усетени.[9][10]
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от тектониката на плочите – движението и сблъскването на литосферните плочи[5] Източната част на пръстена е образувана в резултат на субдукцията на плочите Наска и Кокос съответно под движещата се на запад Южноамериканска плоча и Карибската плоча в Централна Америка. Част от Тихоокеанската плоча и малката плоча Хуан де Фука търпят субдукция под Северноамериканската плоча. В северната част Тихоокеанската плоча се движи на север и търпи субдукция под дъгата на Алеутските острови. На запад Тихоокеанската плоча се подпъхва по дължина на полуостров Камчатка и покрай Япония. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с Тихоокеанската плоча при Марианските острови, Филипините, Бугенвил, Тонга и Нова Зеландия. Индонезия лежи между Тихоокеанския пръстен и Алипийско-хималайския пояс.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ring of Fire – Pacific Ring of Fire // Geography.about.com, 14 юни 2010. Архивиран от оригинала на 2010-12-04. Посетен на 1 ноември 2010.
- ↑ Ring of Fire // USGS, 24 юли 2012. Посетен на 13 юни 2013.
- ↑ Where do earthquakes occur? // USGS, 13 май 2013. Архивиран от оригинала на 2014-08-05. Посетен на 13 юни 2013.
- ↑ Oppenheimer, Clive. Appendix A // Eruptions that Shook the World. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-0-521-64112-8. с. 355 – 363.
- ↑ а б Moving slabs // This Dynamic Earth. USGS. Архивиран от оригинала на 1997-10-11. Посетен на 2018-11-20.
- ↑ Matthew Perry, Narrative of the Expedition of an American Squadron to the China Seas and Japan, 1852 – 54, Introduction, Section I, „Name, Extent, and Geography“
- ↑ Earthquakes FAQ // U.S. Geological Survey. Архивиран от оригинала на 2006-01-17. Посетен на 2018-11-20.
- ↑ Earthquakes Visual Glossary // U.S. Geological Survey.
- ↑ Latest Earthquakes in the USA // USGS.
- ↑ The San Andreas Fault // USGS.
- ↑ Why Indonesia has so many earthquakes
