Тодор Димитров (лесовъд)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Димитров.
| Тодор Димитров | |
| български лесовъд | |
 | |
| Роден |
12 февруари 1884 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Научна дейност | |
| Област | Лесовъдство |
| Работил в | Софийски университет |
| Подпис | .svg) |
| Тодор Димитров в Общомедия | |
Тодор Христов Димитров е български лесовъд, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет с големи заслуги за развитието на лесовъдните науки в страната.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1884 година в големия български македонски град Прилеп. Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално в Битолската българска класическа гимназия и в Сливенската гимназия.[1] В 1907 година завършва лесоинженерство в Националното училище за водите и горите в Нанси[2] и един от първите образовани лесовъди в България.[1][3] От 1908 до 1919 година работи в различни ресовъдства в България – Трявна, Сливен, Казанлък и Бургас, предимно по укрепването на пороищата и по залесяването.[1][3]
От 1919 до 1923 година е лектор в Горския отдел при Държавното средно техническо училище в София, а в 1921 – 1922 година в специализирания висш лесовъден курс.[1] От 1 януари 1924 година става пръв доцент по частно лесовъдство в новооткрития Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет.[1] Димитров е първият доцент по лесовъдство в България[3] и в продължение на няколко години единствен редовен хабилитиран преподавател в тази научна област.[1] В 1927 година става извънреден, а в 1931 година – редовен професор по частно лесовъдство.[1] Димитров е първият български професор по лесовъдство.[4] От 1925 година до смъртта си е начело на катедрата по частно лесовъдство,[1][3] а в 1935 – 1936 година е декан на Агрономо-лесовъдния факултет.[1]
Заедно с друг виден български лесовъд, Софрони Стършенов, издава от 1931 до 1938 година „Горски справочник“, който дълги години е ценно помагало в практическата дейност на лесничеите.[5]
Член и основател е на Дружеството на българските лесовъди и на Дружеството на лесовъдите-академици в България. Сред основателите е на Българското ботаническо дружество и е бил негов заместник-председател.[1] Член е на Френското и Немското дендроложко дружество и на Швейцарското горско дружество.[6]
Димитров изследва някои дървесни видове, занимава се с фитопатология, семезнание, култивиране на екзотични видове в България, лесовъдска библиография.[3][6] Много от трудовете му са посветени изцяло на ботаниката, като основни в тази област са монографията му, с която се хабилитира за доцент и по-късните му изследвания върху бялата мура.[6]
Умира на 5 май 1938 година в София.[3][6] Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Научни трудове
- Димитров, Т. Тревните и пеперудоцветните растения в нашите гори, горски пасища и ливади, Горски преглед, 9, №5, 148 – 159, № 6, 202 – 210, 1923.
- Димитров, Т. Чуждоземски горски дървесни растения в България (Материали за изучаването им), Сведения по земеделието, 4, № 3 – 4, 19 – 28, 1923.
- Димитров, Т. Аклиматизиране на чуждоземни растения в България, Сведения по земеделието, 8, № 11 – 12, 3 – 23, 1926.
- Димитров, Т. Вредни за нашите гори и горски култури гъби, Известия на българското ботаническо дружество, 1, 53 – 65, 1926.
- Димитров, Т. Чуждоземски горски и паркови растения в България – материали за изучаване на тяхното аклиматизиране и натурализиране, Списание на земеделския изпитателен институт, 4, 1 – 101, 1926.
- Димитров, Т. Преглед на писаното в литературата върху Pinus peuce Griseb. от 1841 – 1928, Сведения по земеделието, 10, № 11 – 12, 9 – 29, 1929.
- Димитров, Т. Преглед на публикациите върху Pinus peuce Griseb. от 1841 – 1928, Известия на българското ботаническо дружество, 3, 295 – 302, 1929.
- Димитров, Т. Преглед на българската лесовъдска книжнина за петдесет години (1879 – 1928), Сборник на БАН, 36, 1 – 43, 1930.
- Димитров, Т. Указател на българската лесовъдска книжнина за петдесет години (1879 – 1928), София, 1930, 44 с.
- Димитров, Т. Материали за изучаване ботаническите и лесовъдствени особености на нашия бор Pinus peuce Griseb., Сведения по земеделието, 13, № 5 – 6, 89 – 120, 1932.
- Димитров, Т. Материали за изучаване историята на българските гори и горско стопанство, Лесовъдска мисъл, 1, № 3, 32 – 41, № 4, 1 – 12, 1932.
- Димитров, Т. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1929 – 1930, Лесовъдска мисъл, 3, № 1, 62 – 70, 1934.
- Димитров, Т. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1931 – 1932, Лесовъдска мисъл, 3, № 3 – 4, 173 – 186, 1934.
- Димитров, Т. Принос към изучаването на миналото на нашите гори и горско стопанство, Годишник на Софийския университет, Агрономо-лесовъден факултет, 12, 2, 109 – 129, 1934; 14, 2, 221 – 249, 1936; 15, 2, 1 – 41, 1937.
- Димитров, Т. Принос към изучаването на един нов за нашите гори гъбен вредител, Годишник на Софийския униврситет, Агрономо-лесовъден факултет, 12, 2, 101 – 108, 1934.
- Димитров, Т. 1935. Принос към изучаване насекомните и гъбните вредители в нашите гори и горски култури, Годишник на Софийския униврситет, Агрономо-лесовъден факултет, 13, 2, 220 – 252, 1935.
- Димитров, Т. и Б. Стефанов. Горскодървесни екзоти и развъждането им в България. София, Държавна печатница, 175 стр., 1928.
- Димитров, Т. и Л. Тамамджиев. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1933 и 1934, Лесовъдска мисъл, 5, № 2, 148 – 156, 1936.
- Димитров, Т. и Л. Тамамджиев. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1935 и 1936, Горски преглед, 22, № 3 и 4, 132 – 139, 1937.
- Димитров, Т. и Л. Тамамджиев. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1937 и 1938, Лесовъдска мисъл, 8, № 3 – 4, 232 – 242, 1939.
- Димитров, Т. и М. Русков. Насекомни гъбни вредители в нашите гори, Горски преглед, 13, № 6, 207 – 214, 1927.
- Димитров, Т. и Н. Аджаров. Паразитната гъба Lophodermium pinastri Schrad. у нас, Горски преглед, 10, № 5, 152 – 158, 1924.
- Иванов, Б. и Т. Димитров. Една опасна за нашите горски култури болест, Горски преглед, № 9 – 10, 353 – 358, 1922.
- Иванов, Б. и Т. Димитров. Гъби, причиняващи болести по нашата горска дървесна растителност, Сведения по земеделието, 3, № 12, 7 – 12, 1923.
- Рецензии
- Димитров, Т. Брашнестата мана (пепелницата) по дъба от Хр. Савов, Горски преглед, 11, № 1 – 2, 49, 1925.[8]
- Учебници
- Димитров, Т. Частно лесовъдство. Лесоразвъждане и изкуствено лесовъзобновяване, 1926.
- Димитров, Т. Курс по укрепяване пороища, 1931.
- Димитров, Т. Лесоохрана, 1934.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника // Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, София, 2001 г., стр. 185, ISBN 954-430-756-7, ISBN 954-642-111-1.
- ↑ Професор Тодор Христов Димитров // Лесотехнически университет. Катедра „Дендрология“. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 27 септември 2013 г.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия България, Том 2, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981, стр. 326.
- ↑ „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 98. ISBN 954-8345-40-4
- ↑ Гора, том 53. Комитет по горите, 1997. с. 26.
- ↑ а б в г Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. // Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, София, 2001 г., стр. 186, ISBN 954-430-756-7, ISBN 954-642-111-1.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. // Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, София, 2001 г., стр. 190, ISBN 954-430-756-7, ISBN 954-642-111-1.
- ↑ Енциклопедия България, Том 2, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981, стр. 327.
