Толофон

Толофон
Τολοφών
	Толофон Τολοφών
— село —
	Толофон
Страна	Гърция
Област	Фокида
Дем	Дорида
Географска област	Континентална Гърция
Надм. височина	100 m
Население	539 души (2011)

Толофон (на гръцки: Τολοφών, Ветреница, до 1927 година Βιτρινίτσα) е село в Континентална Гърция. Има население от 539 души (2011).

География

Селото е разположено на западната граница на дем Дорида, на 44,5 км от Навпакт и на 6 км от Ератини.

История

В района на Толофон са разкрити циклопски стени от микенския период. През класическия период в района се намира Еантия, западна Локрида.

Средновековното си име Ветреница, понякога изписвано и като Ведриница или Видриница (от вятър, ветровито място), селото получава след славянското заселване на Балканския полуостров.^[1] Името се споменава в запазено писмено свидетелство като едно от местата, разграбени от норманите през 1147 г. След превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. Ветреница е в състава на Графство Салона. В района се намират руини от малък франкски замък, а след битката при Алмирос Ветреница е кастилски феод начело с кастелан.

Османците превземат Ветреница през 1394 г., а след това Ветреница е под контрола на деспота на Морея Тодор I Палеолог от 1397 г. Последният го отстъпва, заедно с цялото графство Салона, на рицарите хоспиталиери през 1403 – 04 г. Османците си връщат района скоро след това, но отстъпват Ветреница на Венецианската република, явно не можейки да я удържат. През 1445 г. деспотът на Морея Константин Палеолог окупира замъка и пристанището, а малко след това цялата област най-накрая попада окончателно под османски контрол, за да стане съставна част от Инебахти. ^[2]

Бележки

↑ 12. Βιτρινίτσα ON, Kr. Dorieis (St. Ap., Lex., Nuch.). Die slavische Quelle ist *Větrьnica »ein dem Winde ausgesetzter Ort« zu altslav. větrъ »Wind«, skr. vjȅtar, bulg. větъr. In ON läßt sich das Vorhandensein eines solchen Namens erweisen durch skr. kajk. Veternica, sloven. Veternik, bulg. Větren, čech. Větrník u. dgl. Vgl. auch Hilferding I 292. Der Ort Βιτρινίτσα wird als Vedriniza 1548 bei Giacomo Gastaldi verzeichnet, nach Sathas DI III Karte 1.
↑ Koder, Johannes, Hild, Friedrich. Tabula Imperii Byzantini, Band 1: Hellas und Thessalia. Vienna, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976. ISBN 3-7001-0182-1. с. 135–136.

[1] 12. Βιτρινίτσα ON, Kr. Dorieis (St. Ap., Lex., Nuch.). Die slavische Quelle ist *Větrьnica »ein dem Winde ausgesetzter Ort« zu altslav. větrъ »Wind«, skr. vjȅtar, bulg. větъr. In ON läßt sich das Vorhandensein eines solchen Namens erweisen durch skr. kajk. Veternica, sloven. Veternik, bulg. Větren, čech. Větrník u. dgl. Vgl. auch Hilferding I 292. Der Ort Βιτρινίτσα wird als Vedriniza 1548 bei Giacomo Gastaldi verzeichnet, nach Sathas DI III Karte 1.

[TIB-2] Koder, Johannes, Hild, Friedrich. Tabula Imperii Byzantini, Band 1: Hellas und Thessalia. Vienna, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976. ISBN 3-7001-0182-1. с. 135–136.

[1]

[2]