Томас Матингли
| Томас Матингли Thomas Mattingly | |
| американски астронавт | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 октомври 2023 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Обърнски университет |
| Кариера в космонавтиката | |
| Професия | инженер |
| Звание | контраадмирал от USN |
| Престой в космоса | 21 денонощия 4 часа 34 минути |
| Селекция | Група NASA-5 (1966) |
| Мисия | Аполо 16, STS-4, STS-51C |
| Емблема |    |
| Активност | до юни 1985 г. |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Томас Матингли в Общомедия | |
Томас Матингли (на английски: Mattingly Thomas Kenneth) е бивш американски астронавт, участник в програмите „Аполо“ и „Спейс шатъл“. Контраадмирал от Военноморските сили на САЩ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 март 1936 г. в Чикаго, щата Илинойс. Завършва гимназията „Едисон“ в Маями. Продължава в Авиационния университет в Обърн, където получава бакалавърска степен по инженерство през 1958 г. Той се започва да служи в американския флот през 1958 г.
Кариера в НАСА
[редактиране | редактиране на кода]
Избран е за астронавт през април 1966 г. Първата мисия, за която е избран е да бъде пилот на командния модул Аполо 13. Три дни преди старта, той е отстранен от мисията поради опасност от заболяване на морбили, тъй като не е боледувал от болестта и няма изграден имунитет към нея. Факт е обаче, че той не се разболява. Така той пропуска пълният с драматизъм полет. Въпреки това, Матингли участва в подпомагането на членовете на екипажа да реши проблема с пестене на енергия по време на полета.
Първи полет
[редактиране | редактиране на кода]Впоследствие е назначен за пилот на командния модул на Аполо 16. Командир е Джон Йънг, а пилот на лунния модул е Чарлс Дюк. Стартират на 16 април 1972 г. Йънг и Дюк изследват лунната повърхност в продължение на три дни, а през това време Матингли с помощта на апаратурата на сервизния от височина 100 км прави фотографска и геохимична карта на лунната повърхност около екватора.
Втори полет
[редактиране | редактиране на кода]Назначен е за командир на четвъртия и последен пробен полет на космическата совалка Колумбия. На 27 юни 1982 г., Матингли и пилотът Хенри Хартсфийлд започват 7-дневна мисия, по време на която те старателно тестват системите на совалката системи и пускат първият военен полезен товар в космоса.
Трети полет
[редактиране | редактиране на кода]Последният си полет Матингли осъществява на 24 януари 1985 г., като командир на совалката Дискавъри, мисия STS-51C. Полетът продължава три дни и е посветен изцяло за целите на Министерството на отбраната на САЩ.
| Космически полети на Томас Матингли | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Дата | КК | Емблема на мисията | Функции | Продължителност | |
| 1 | 16 април 1972 | „Аполо 16“ | |
Пилот на командния модул | 11 денонощия 1 час 51 мин 5 сек. | |
| 2 | 27 юни 1982 | „Колумбия“, мисия STS-4 | |
Командир | 7 денонощия 1 час 10 мин 44 сек. | |
| 3 | 24 януари 1985 | „Дискавъри“, мисия STS-51C | |
Командир | 3 денонощия 1 час 34 мин 13 сек. | |
| Сумарно време в космоса – 21 денонощия 4 часа 36 минути и 2 сек. | ||||||
Има 1 излизане в безвъздушното пространство с продължителност 1 час и 24 минути.
След НАСА
[редактиране | редактиране на кода]През юни 1986 г., Матингли напуска НАСА и се връща във ВМС на САЩ. Напуска флота през 1990 г. с чин контраадмирал.
Започва във фирмата Grumman в Рестън, и работи върху програмата за космическа станция. След това той оглавява програмата за ракетата „Атлас“ в General Dynamics.
От 1998 г. Матингли е управител на нискотарифната авиокомпания Company Los Alamitos, Калифорния. Едновременно с това той е председател на Управителния съвет от юли 1999 г. на дружеството-майка Universal Space Network.
Томас Матингли е разведен два пъти, има син от първия си брак.