Транссредиземноморски газопровод
| Транссредиземноморски газопровод | |
 Карта на газопроводите през Средиземно море и Сахара. | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Алжир, Тунис, Италия |
| Маршрут | юг-север |
| Начало | Хаси Р'мел, Алжир |
| До | Минербио, Италия |
| Тип | природен газ |
| Оператор | Сонатрак, Sergaz, TMPC |
| Дължина | 2 475 km |
| Капацитет | 30,2 милиарда кубически метра годишно |
| Транссредиземноморски газопровод в Общомедия | |
Транссредиземноморският газопровод е газопровод за природен газ от Алжир през Тунис до Сицилия и оттам до континентална Италия. Удължението на газопровода чрез „TransMed“ доставя алжирски газ за Словения.
История[редактиране | редактиране на кода]
Тръбопроводът от Алжир до Италия е предложен през 1960-те години. През 1969 г. е извършено предварително проучване за осъществимост, а през 1970 г. е първото проучване на маршрута. През 1974–75 г. са извършени технически изпитания на полагане на тръби в Средиземно море. През 1977 г. са подписани споразумения за доставка и транзит.[1]
Първата фаза на тръбопровода е изградена през 1978–1983 г., а втората фаза е през 1991–1994 г.[2] Капацитетът на газопровода е удвоен през 1994 г. През 2000 г. газопроводът е кръстен на Енрико Матеи.
През есента на 1997 г. терористична атака прекъсва газопровода в Алжир за пет дни.[1] Тръбопроводът е включен в Инициативата за критични външни зависимости от Съединените щати в дипломатическа телеграма, изтекла до УикиЛийкс.[3]
На 28 февруари 2010 г. е завършен нов участък от 549 километра в Бир ел Атер, област Тебеса, с който се очаква да увеличи транспортния капацитет със 7 милиарда кубически метра годишно.[4]
Маршрут[редактиране | редактиране на кода]
Тръбопроводът води началото си от находището в Хаси Р'мел, Алжир и минава на 550 километра до границата с Тунис. В Тунис газопроводът се простира на 370 километра до Ел Хауария, в района на носът Бон, след което пресича широкия 155 километра Сицилийски пролив.[1][2] Стига до Мадзара дел Вало в Сицилия. Оттам тръбопроводът продължава 340 километра в Сицилия, 15 километра през Месинския проток и 1055 километра в континенталната част на Италия до Северна Италия с разклонение към Словения.[1]
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Алжир оперира държавната компания „Сонатрак“, участъкът в Тунис е собственост на Sotugat (Тунизийска транстунизийска газопроводна компания) и се управлява от TTPC (Eni group, 100%). Участъкът през Сицилийския пролив се управлява от TMPC, съвместно предприятие на Eni и „Сонатрак“. Италианският участък се управлява от „Snam Rete Gas“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Hayes, Mark H. Algerian Gas to Europe: The Transmed Pipeline and Early Spanish Gas Import Projects. Working Paper #27 (PDF) // {{{journal}}}. Stanford University; Program on Energy and Sustainable Development, May 2004. с. 9–11. Посетен на 2014-02-26.
- ↑ Domenico Dispenza. International Pipelines across the Mediterranean // Cross Border Gas Trade Issues Workshop. International Energy Agency, 2002-03-26.
- ↑ Viewing cable 09STATE15113, REQUEST FOR INFORMATION:CRITICAL FOREIGN DEPENDENCIES (CRITICAL INFRASTRUCTURE AND KEY RESOURCES LOCATED ABROAD) // WikiLeaks, 2009-02-18. Архивиран от оригинала на 2010-12-24.
- ↑ Algeria opens new Trans-Med gas pipeline section // Magharebia.com, 2010-03-01.
