Направо към съдържанието

Трофим Юзефович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трофим Юзефович
Трофим Юзефович
руски дипломат
Роден
Починал
ПогребанСмоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
„Договорите на Русия с Изтока“, 1869

Трофим Павлович Юзефович (на руски: Трофим Павлович Юзефович) е руски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX век.[1]

Роден е в 1840 година.[2] Завършва Трета санктпетербургска гимназия.[3]

Юзефович е руски консул в Тулча в 1871 година. От същата 1871 година е член на Санктпетербургското Славянско общество.[4] От 1876 до избухването на Руско-турската война в 1877 година Юзефович е руски генерален консул в Солун.[1] Докато е в Солун поддържа връзки със Стефан Веркович.[5]

Юзефович участва в дейността на Временното руско управление на българските земи. В 1877 година е назначен за губернатор на освободената Тулча.[6] По-късно е чиновник в Канцеларията на императорския комисар.[7] След приемането на Търновската конституция през април 1879 година на 25 май Канцеларията за общи дела и дипломатически отношения, начело с Михаил Домонтович е закрита и на нейно място е създаден Отдел за външните работи на Княжество България, начело с Юзефович.[8][9] Целта на отдела е да подготвя българи за служба в бъдещето българско външно министерство.[9][10] Отделът функционира до юни 1879 година.[11]

Умира в 1883 година.[2]

  1. а б История Генконсульства России в Салониках // Генконсульство России в Салониках. Посетен на 1 февруари 2015.
  2. а б Описание документальных источников по истории русско-болгарских связей за 1850е - 1870е годы в рукописных фондах Государственной публичной библиотеки им. М.Е. Салтыкова-Щедрина. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1978. с. 197.
  3. Антонов, В. В., Александр В. Кобак. Святыни Санкт-Петербурга: христианская историко-церковная энциклопедия. Санкт-Петербург, Лики России, 2003. с. 189.
  4. Зарубежные славяне и Россия. Документы архива М. Ф. Раевского 40-80 годы XIX века. Москва, Наука, 1975. с. 554.
  5. Сборник за народни умотворения и народопис, книга 52. София, Издателство на Българската академия на науките, 1968. с. 169, 444.
  6. Нарочницкий, Алексей Леонтьевич. Россия и национально-освободительная борьба на Балканах: 1875-1878. Москва, Наука, 1978. с. 444.
  7. Токушев, Димитър. История на новобългарската държава и право 1878-1944. София, Сиби, 2008. ISBN 978-954-730-535-9. с. 57.
  8. Министерство на външните работи на НРБ. Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878 - 1886). Наука и изкуство, 1978. с. 12.
  9. а б Международни отношения, кн. 1. 1999. с. 102.
  10. Матеева, Мария Атанасова. История на дипломатическите отношения на България. София, Български бестселър, 2005. с. 33, 392.
  11. Матеева, Мария Атанасова. История на дипломатическите отношения на България. София, Български бестселър, 2005. с. 619.
Николай Иларионов солунски руски консул
(1876 – 1877)
Михаил Хитрово