Уве Колбе
| Уве Колбе Uwe Kolbe | |
 Среща „Под едно небе“, 2006 г. | |
| Роден | 17 октомври 1957 г. |
|---|---|
| Професия | поет, белетрист, есеист, преводач |
| Националност |  Германия |
| Награди | „Награда Фридрих Хьолдерлин“ на град Тюбинген (1993) |
| Уебсайт | |
| Уве Колбе в Общомедия | |
Уве Колбе (на немски: Uwe Kolbe) е германски поет, белетрист, есеист и преводач.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Уве Колбе е роден в Източен Берлин в семейството на моряк от речната флота.
Деветнадесетгодишен Колбе се запознава с писателя Франц Фюман, който става негов литературен наставник и му съдейства да публикува няколко стихотворения в престижното списание „Зин унд форм“.
През 1980 г. Уве Колбе издава първата си стихосбирка „Роден навътре“ (1980). Завършва едногодишен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг и публикува „Разлъки и други любовни стихотворения“ (1981). Поради идеологическите спорове, които разбуждат творбите му, Колбе получава забрана да публикува в ГДР. Препитава се като преводач и става съиздател на нелегалното самиздатско литературно списание „Микадо“.
След 1985 г. на Колбе разрешават да пътува на Запад и тогава той преподава като гост-доцент в университетите на Остин (Тексас) и Виена. Излиза стихосбирката му „Борнхолм“ (1986). В 1987 г. поетът се преселва в Хамбург и публикува „Борнхолм II“ (1987), а след обединението на Германия през 1990 г. се завръща в Берлин. Следват стихосбирките „Не съвсем платонично“ (1994), „Винета“ (1998) и „Цветовете на водата“ (2001).
През 1997-2003 г. Колбе ръководи студио за литература и театър в Тюбингенския университет. По-късната му стихосбирка е „Препълнен с места“ (2005), където е включена поемата „София. Псалм“ [1], посветена на българската поетеса Мирела Иванова.
Уве Колбе е член на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и посещава на два пъти България като участник в проекта „Немско пътуване към Пловдив“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Hineingeboren. Gedichte 1975-1979, 1980
- Abschiede und andere Liebesgedichte, 1981
- Hineingeboren, Gedichte, 1983
- Texte am Ende der Zeit, 1985
- Das Kabarett, 1986
- Bornholm II, Gedichte, 1986
- Mikado oder Der Kaiser ist nackt. Selbstverlegte Literatur in der DDR, 1988
- Vaterlandkanal. Ein Fahrtenbuch, 1990
- Vineta, Gedichte, 1991
- Nicht wirklich platonisch, Gedichte, 1994
- Die Situation, 1994
(2008)
- Spass und Erinnern, 1995
- Vineta, Gedichte, 1998
- Renegatentermine. 30 Versuche die eigene Erfahrung zu behaupten, 1998
- Die Farben des Wassers, Gedichte, 2001
- Der Tote von Belintasch. Kriminalerzählung, 2002
- Thrakische Spiele, Kriminalroman, 2005
- Ortvoll, Gedichte, 2005
- Rübezahl in der Garage. Franz Fühmann in Märkisch-Buchholz und Fürstenwalde 1958–1984
- Diese Frau, Liebesgedichte, 2007
- Heimliche Feste, Gedichte, 2008
- Storiella – Das Märchen von der Unruhe, 2008
- Vinetas Archive. Annäherungen an Gründe, Essaysammlung, 2011
- Lietzenlieder, Gedichte, 2012
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1987: Förderpreis Literatur zum Kunstpreis Berlin
- 1987: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ (поощрение)
- 1988: „Награда Николас Борн за поезия“
- 1988: Übersetzerpreis des Henschel-Verlags
- 1992: Deutsche Akademie Rom Villa Massimo
- 1992: „Берлинска литературна награда“
- 1993: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Тюбинген“
- 2005: Stadtschreiber zu Rheinsberg
- 2006: „Награда на литературните домове“
- 2007: Max Kade Writer-in-Residence am Department of German Language and Literatures in Oberlin, Ohio (USA)
- 2010: Max Kade Writer-in-Residence am Allegheny College in Meadville, Pennsylvania (USA)
- 2012: „Награда Хайнрих Ман“
- 2012: „Меранска награда за поезия“
- 2014: Menantes-Preis für erotische Literatur
- 2014: Stadtschreiber Otterndorf
- 2015: Reiner-Kunze-Preis
- 2016: Klopstock-Preis
- 2016: Ehrengabe der Deutschen Schillerstiftung
- 2016: „Награда Инзелшрайбер“, Зюлт
- 2017: Dresdner Stadtschreiber
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Уве Колбе- Поезия от Уве Колбе, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Уве Колбе чете свои стихове
- ((de)) Биографични данни за Уве Колбе в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Уве Колбе в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Уве Колбе в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Уве Колбе в Archiv der Akademie der Künste, Berlin
- ((de)) Уве Колбе в Die LYRIKwelt
- ((de)) Уве Колбе в Literatur Port
- ((de)) Уве Колбе в Perlentaucher
- ((de)) Уве Колбе в Personensuche
- ((en)) Уве Колбе в
Internet Movie Database
|
