Български: Обръщение на българското население от Разложко до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878. Страница 1 от 2.

Текст предаден със съвременен правопис:

„Високославната Русия, нашата любезна сестра, като гледаше страданията на народа ни низложенний под грубото своеволие на деспотичното турско правителство, жарко желаеше за освобождението на тоя народ. Нъ сгодният случай още не беше настанал. Обаче в последно време, когато неприятелската злоба съвсем преодоля; когато кръвта на народо ни немилно се проливаше; когато трагическите сърцеразтреперателни събития напълниха българската земя, тогава съчуствителната Русия се разпали с безмерна, пламенна съжалителност към своите единоплеменни братия, тогава тя бърже бърже им притече на помощ, тя обърса сълзите на хиляди, хиляди плачущи. От Дунава до Пирин и до бреговете на Мала Азия хиляди, хиляди наши братия славят името на Велика Русия. Цяла България и Тракия видяха свободен живот, видяха лъскави дни. Като слушахме за това щастие на мизийските и тракийските наши братия, хълцахме от надежди и ожидания да видим и ние блаженния и радостния оня час, часът на освобождението ни от агарянското тиранство. Нъ надеждите и ожиданията ни още остаят неизпълнени, още животът ни вехне и съхне; още сълзите изнуряват очите ни; още плачовете и виковете задавуват гласа ни; още вековните вериги дрънкат по тялото ни. За нас още няма бял ден, ние още лежиме в робски пелени, в робски темници. Още злобният отоманин суши имота ни, живота ни. Обаче ослонени на милостта и щедростта на прелюбезната ни сестра преславна Русия, която е предприела да извърши спасението на погибающия български народ, храниме блага надежда, че тя не ще да презре нашето бедно и страдающе отечество, нъ ще благоволи да го погледне с милостив поглед. Ние тепло желам да видим ръката, която е обърсала и обърсува сълзите на плачущите; да видим тая благородна ръка, която е направила и прави безценни благодеяния; да видим тая спасителна ръка, която подава живот на умирающите. Тая свята ръка като обърше жалните и скръбните...“