Франц Йозеф Дегенхарт

Франц Йозеф Дегенхарт
Franz Josef Degenhardt
	Франц Йозеф Дегенхарт Franz Josef Degenhardt
	Франц Йозеф Дегенхарт през 1987 г.
Роден	3 декември 1931 г. Швелм, Германия
Починал	14 ноември 2011 г. (79 г.) Квикборн, Германия
Професия	писател, белетрист, певец, юрист
Националност	Германия
Активен период	1963 – 2011
Жанр	роман, песен
Дебютни творби	„Бикфордови фитили“, роман, (1973)
Известни творби	„Малтретирането“, роман, (1979)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Франц Йозеф Дегенхарт в Общомедия

Франц Йозеф Дегенхарт (на немски: Franz Josef Degenhardt) е германски белетрист, автор на песни и известен юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 декември 1931 г. в Швелм, област Вестфалия. Произхожда от католическо семейство. Следва право в Кьолн и Фрайбург. Като адвокат защитава в редица процеси социалдемократи и комунисти, обвинени за дейности като извънпарламентарна опозиция. През 1972/73 г. защитава в съда дейци на Фракция Червена армия. През 1978 г. Дегенхарт става член на Германската комунистическа партия.

Като автор на песни Франц Йозеф Дегенхарт става „глас“ на Движението от 1968 г. Също така той се ангажира в протестите срещу Виетнамската война. През 1963 г. излиза първият му албум Между нула часа и полунощ. Дегенхарт си създава име като автор, композитор и певец на политически песни – балади, шансони в стила на Жорж Брасенс и гротески със социално-критическа поанта. В тях тематизира живота в малкия град, но главно осмива стремежа на съгражданите си към материално благоденствие. Публикуваният през 1973 г. сборник с песни на Дегенхарт Елате на масата под сливите съдържа всички негови по-значими творби в този жанр, създадени за две десетилетия.

Франц Йозеф Дегенхарт е автор на девет романа, повечето с автобиографична насоченост. Главните му герои обикновено са адвокати или изпълнители на песни.

Първият му роман Бикфордови фитили (1973) описва всекидневието и приключенията на няколко работнически деца в края на Втората световна война. Романът има голям успех и е филмиран за телевизията.

Във втория си роман Пожарища Дегенхарт разказва за адвокат, който в края на шестдесетте години е участвал в студентските вълнения и сред тях се е осъзнал политически. Групата протестира срещу действията на НАТО в Западна Германия. След десет години героят се среща с бивши свои съратници от движението, които са поели пътя или на конформизма, или на политическата изолация. Романът е филмиран през 1977 г. от ДЕФА (ГДР).

Третият и най-известен роман на Франц Йозеф Дегенхарт носи дългото заглавие Малтретирането или Свободното ходене по перилата на моста на градската железница. Главният герой не може да говори. Дълго време той е бил държан от родителите си в един обор, понеже е убивал животни и е нападал хора. С това са нарушени неговите „човешки права“. Съдията Ханс Дьорнер се заема с казуса. А това го противопоставя на председателя на съда, който е бивш нацистки юрист. Започва съдебна игра, в която се разкрива биографията на Дьорнер, а най-вече причините за утопичната му мечта за независимост – тя се изразява в желанието му да мине бос и с разперени ръце по перилата на моста на градската железница, както прави дванайсетгодишният му син. Когато все пак извършва това, съдията се зазяпва в една жена, която протяга към него ръце, разсейва се и пада на пътя. Целият в превръзки и гипс, той празнува рождения си ден, заобиколен от верни приятели. След като изпиват десет бутилки вино, приятелите се разотиват, а край леглото на ранения остава социално ангажираната Криста, която му чете от любимата си книга: „История на Великата френска революция“. Романът на Дегенхарт Малтретирането е всъщност „роман на политическото ограмотяване“.

През 2011 г. започва да излиза планираното за десет тома пълно събрание на белетристичните съчинения на Франц Йозеф Дегенхарт.

Писателят умира на 14 ноември 2011 г. в Квикборн, провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

1973: Zündschnüre
1974: Brandstellen
Пепелища, Пловдив: Хр. Г. Данов, 1980 (прев. от нем. Елена Николова-Руж)
1976: Petroleum und Robbenöl oder wie Mayak der Eskimo kam und mein verrückter Vater wieder gesund wurde
1979: Die Mißhandlung oder der freihändige Gang über das Geländer der S-Bahn-Brücke
Малтретирането или Свободното ходене по перилата на моста на градската железница
1982: Der Liedermacher
1985: Die Abholzung
1991: August Heinrich Hoffmann, genannt von Fallersleben
1998: Für ewig und drei Tage
1999: Petroleum und Robbenöl (Hörbuch)

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

1963: Rumpelstilzchen (ursprünglich: Zwischen Null Uhr Null und Mitternacht)
1965: Spiel nicht mit den Schmuddelkindern
1966: Väterchen Franz
1968: Wenn der Senator erzählt
1968: Live 68 (Live)
1969: Im Jahr der Schweine
1971: Wallfahrt zum Big Zeppelin (Live)
1972: Mutter Mathilde
1973: Kommt an den Tisch unter Pflaumenbäumen
1975: Mit aufrechtem Gang
1977: Wildledermantelmann
1978: Liederbuch (Live, Doppel-LP)
1980: Der Wind hat sich gedreht im Lande
1982: Du bist anders als die anderen
1983: Lullaby zwischen den Kriegen
1985: Vorsicht Gorilla!
1986: Junge Paare auf Bänken (Lieder von Georges Brassens)
1987: Da müssen wir durch
1988: Jahreszeiten
1989: Aus diesem Land sind meine Lieder (Live, Doppel-CD)
1990: Wer jetzt nicht tanzt
1992: Und am Ende wieder leben
1993: Nocturne
1994: Aus dem Tiefland
1996: Weiter im Text
1998: Sie kommen alle wieder – oder? (Live)
2000: Cafe nach dem Fall
2002: Quantensprung
2006: Dämmerung
2008: Dreizehnbogen

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1970: Deutscher Schallplattenpreis
1980: Preis der deutschen Schallplattenkritik
1983: Deutscher Kleinkunstpreis
1986: SWF-Liederpreis
1988: SWF-Liederpreis
2001: Kulturpreis des Kreises Pinneberg
2008: Preis der deutschen Schallplattenkritik

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]