Направо към съдържанието

Франческо Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франческо Мария Сфорца
Francesco Maria Sforza
I. граф на Павия
II. граф на Бари
Портрет на Франческо Мария Сфорца от Джовани Антонио Болфато (ок. 1495, Национална художествена галерия, Вашингтон)
Портрет на Франческо Мария Сфорца от Джовани Антонио Болфато
(ок. 1495, Национална художествена галерия, Вашингтон)

Роден
Починал
1512 г. (20 г.)
Управление
ПериодI. 14911499
II. 14941512
Други титлиабат на Мармутие
(1505 – 1512)
Герб
Семейство
РодСфорца
БащаДжан Галеацо Мария Сфорца
МайкаИзабела Арагонска (Милано)
Братя/сестриБианка Сфорца
Иполита Мария Сфорца
Бона Сфорца
СъпругаИзабела Арагонска
Децаняма
Франческо Мария Сфорца в Общомедия

Франческо Мария Сфорца, нар. ил Дукето („Малкият херцог“) (на италиански: Francesco Maria Sforza, detto "il Duchetto"; * 30 януари 1491, Павия, Миланско херцогство; † 1512, Ангулем, Кралство Франция), е граф на Павия (1491 – 1499), граф на Бари (1494 – 1512) и абат на Мармутие (1505 –1512).

Той е единствен син на Джан Галеацо Сфорца (* 1469, † 1494), херцог на Милано, и на съпругата му – неговата братовчедка неаполитанската принцеса Изабела Арагонска (* 1470, † 1524). Негови дядо и баба по бащина линия са миланският херцог Галеацо Мария Сфорца и Бона Савойска, а по майчина – крал Алфонс II и Иполита Мария Сфорца. Има три сестри:

Негов кръстник е Леонардо да Винчи.[1]

Баща му Джан Галеацо официално е херцог на Милано, но всъщност неговият прачичо Лудовико „Мавъра“, син на първия херцог от династията Сфорца, Франческо, управлява години наред като наставник.

През 1494 г. император Максимилиан I Хабсбург сключва таен договор с Лудовико: императорът официално ще го инвестира като херцог на Милано, а Лудовико се ангажира с това да предложи своя съюз срещу французите.[2] Договорът е скрепен от брака между императора и Бианка Мария Сфорца – дъщеря на покойния херцог Галеацо Мария Сфорца, брат на Лудовико. Инвеститурата е на 5 септември 1494 г. и за да я узакони, новият херцог открива правна тънкост: когато се ражда Лудовико, баща му Франческо вече е херцог на Милано за разлика от времето, когато се ражда по-големият му брат Галеацо.[2]

Когато херцог Джан Галеацо умира на 20 октомври 1494 г., Херцогският съвет предпочита Лудовико като негов наследник, а не малкия Франческо, предвид заплахата на френския крал Шарл VIII, който започва да напредва към Италия.[2]

На вдовицата Изабела Арагонска с децата ѝ е разрешено да остане да живее в херцогския апартамент с всички почести за нейния ранг.

Когато Шарл VIII умира, той е наследен от Луи XII, който като потомък на Валентина Висконти смята Миланското херцогство за свое наследство. Лудовико бяга в Бресаноне, оставяйки временно управление в Милано. Когато Луи XII влиза в града, Изабела се надява, че кралят може да даде на сина ѝ Франческо титлата, на която има право,[2] но кралят има други планове: с оправданието, че иска да му даде образование съгласно ранга му, той взима Франческо във Франция.[2] Там той по-късно става абат на Мармутие. Той никога повече не се връща в Милано и умира през 1512 г. на 20-годишна възраст след падане от кон.

  1. The Sforza — Francesco Maria "il Duchetto" Sforza // Посетен на 6 окт. 2021.
  2. а б в г д Mariana Frigeni Careddu. Ludovico il Moro. Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Maria Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​