Хаим Оливер
| Хаим Оливер | |
| български писател, сценарист и журналист | |
| Роден | Хаим Давид Оливер
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Работил | журналист, сценарист |
| Литература | |
| Жанрове | повест, роман, сценарий |
| Известни творби | „Федерация на династронавтите“ (1963) „Фалшификаторът от Черния кос“ (1969) |
| Уебсайт | |
Хаим Давид Оливер е български писател, публицист, сценарист и журналист. Известен като автор на детско-юношески приключенски и фантастични произведения.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. се заема с нелегална забранена дейност на територията на Третия Райх. Продължава участието си в революционното движение и след завръщането си в България. Хаим Оливер два пъти е съден от военен съд. През 1941 г. Оливер е арестуван и затворен, а след това изпратен в трудов лагер, откъдето успява да избяга и да се присъедини към партизански отряд. Участник в последната фаза на Втората световна война.
След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научнопопулярни и анимационни). Лауреат на комунистически награди. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. като „Федерация на династронавтите“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Часът на надеждата. София: Профиздат, 1957, 322 с.
- Федерация на династронавтите (с илюстрации на Борис Димовски). София: Народна младеж, 1963, 171 с.
- Великият поход на династронавтите (с илюстрации на Борис Димовски). София: Народна младеж, 1964, 204 с.
- Комети. София: Български писател, 1965, 332 с.
- Ние, спасените (Или как евреите в България бяха изтръгнати от лагерите на смъртта). София: Издателство за литература на чужди взици, 1967, 183 с.
- Хелиополис (с илюстрации на Васил Иванов). София: Народна младеж, 1968, 286 с.
- Фалшификаторът от Черния кос. София: Народна младеж, 1969, 389 с.
- Фалшификаторът от Черния кос. София: Народна младеж, 1984, 312 с.
- Пратеникът от Елсинор. София: Народна младеж, 1974, 208 с.
- Гол от засада. София: Медицина и физкултура, 1973, 184 с.
- Рицарят на Бялата дама. София: Медицина и физкултура, 1975, 201 с.
- Часът на невидимите. София: Народна младеж, 1979, 196 с.
- Енерган 22. София: Отечество, 1981, 416 с.
- Оперната война. София: Музика, 1982, 360 с.
- Как станах кинозвезда (Не чак толкова смешен роман за деца и юноши, а може и за техните родители) (с илюстрации на Борис Димовски). София: Отечество, 1985, 199 с.
- Роман за един пияница. 2017.
Сценарии за филми
[редактиране | редактиране на кода]- Ешелоните на смъртта (1986)
- Фалшификаторът от „Черният кос“ (3-сер. тв, 1983)
- Рицарят на бялата дама (1982)
- Федерация на династронавтите (1979)
- Вълчицата (1965)
- Художникът Златьо Бояджиев (1961)
- Законът на морето (1958)
- Наша земя (1952) (заедно с Анжел Вагенщайн)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Хаим Оливер в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Хаим Оливер в
Моята библиотека - Хаим Оливер в Литературен свят
- Хаим Оливер в
Internet Movie Database
|
