Ханс фон Шпонек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс фон Шпонек
германски генерал
Званиегенерал-лейтенант
Години на служба1914 – 1944
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
Награди Железен кръст
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 юли 1944 г. (56 г.)
Ханс фон Шпонек в Общомедия

Ханс фон Шпонек (на немски: Hans von Sponeck) е германски генерал-лейтенант от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шпонек е роден през 1888 г. в Дюселдорф. Той получава военно образование и е назначен за офицер през 1908 г. Той се жени през 1910 г. и има двама сина от този брак. Служи в Първата световна война като адютант на батальон.

Между 1924 и 1934 г. служи на Генералния щаб, а по-късно, като полковник, командва пехотен полк в Нойщрелиц.[1]

Шпонек командва пехотен полк 48 в Доберцит до края на 1937 г., когато се премества в Луфтвафе, за да учи парашутисти.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 1 февруари 1940 г. Шпонек е повишен в генерал-лейтенант.[2] Германската въздушна атака срещу Нидерландия започва на 10 май 1940 г., водена от Шпонек и генерал Курт Щудент. Шпонек повежда немските войски в загубената битка за Хага и едва не е заловен, когато е бомбардировката на Ротердам на 14 май 1940 г., което бързо води до капитулацията на Нидерландия. Той е ранен и при завръщането си в Германия е награден с Железен кръст от Адолф Хитлер.

Нашествие на Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Преди изгрев на 22 юни 1941 г., операция Барбароса започва в Съветския съюз. Шпонек командва 22-ра пехотна дивизия като част от 11-а армия в района на Група армии „Юг“, нападащи в посока Кримския полуостров. Два дни преди нахлуването на 20 юни 1941 г., генералният щаб на Шпонек нарежда на дивизията, че еврейските военнопленници на Червената армия трябва да бъдат идентифицирани и отделени от останалите съветски затворници.[3] В подготовката за нахлуването в Крим, подразделението на Шпонек трябва през септември и началото на октомври 1941 г. да нападнат на изток и север, покрай Азовско море до градовете Хеническ, Мелитопол и Бердянск.

На 7 октомври 1941 г. Шпонек заповядва на неговата дивизия да работи в тясно сътрудничество с полицията за сигурност на СС чрез които, да идентифицира и предаде еврейски цивилни. Масови разстрели на евреи от звената на Einsatzgruppe D на полицията за сигурност и СД са документирани както в Хеническ, така и в Мелитопол малко след като тези градове са окупирани от 22-ра пехотна дивизия през октомври 1941 г. Само в Мелитопол са избити 2000 евреи, жени и деца.[4]

На 10 декември 1941 г. генерал Шпонек разпорежда всички евреи, намиращи се в неговата командваща област, да бъдат третирани по принцип като „партизани“, отбелязани с Давидова звезда.

Процес и екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча в Бремен; премахната през 2015 г., заради ролята на Шпонек в Холокоста.[5]

На 23 януари 1942 г. Шпонек е съден пред Херман Гьоринг, където твърди, че по собствена инициатива е действал срещу заповеди, за да избегне унищожаването на армията му. Той е признат за виновен за неподчинение на висш офицер и на смъртна присъда. Адолф Хитлер (по предложение на Манщайн) намалява присъдата до седем години затвор. Шпонек трябва да служи като пример за тези, които не се подчиняват на новия ред на Хитлер да не се отстъпва. Шпонек е затворен в крепостта Гермерсхайм.

След неуспешния опит за убийство на Хитлер от 20 юли, Йозеф Бюркел, гаулайтер от Гау Уестмарк, където се намира Гермерсхайм, притиска Хайнрих Химлер, който е офицер по сигурността на Райха, да бъде екзекутиран Шпонек, въпреки че последният няма контакт с германската военна съпротива.[6] Шпонек е екзекутиран на 23 юли 1944 г. Погребан е в Гермерсхайм и не са допуснати цитати или речи на гроба му. След края на войната, останките на Шпонек са прехвърлени във военното гробище в Дан в Пфалцовата гора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Robert M. Clark, Jr. (2003). The Evangelical Knights of Saint John. p. 46. ISBN 978-0-9726989-0-0.
  2. ↑ Pipes, Jason. Hans Graf von Sponeck // feldgrau.com. Посетен на 12 ноември 2015.
  3. ↑ Grimmer-Solem 2013, с. 28 – 9.
  4. ↑ Grimmer-Solem 2013, с. 34 – 9.
  5. ↑ Grimmer-Solem 2013, с. 28 – 9; Grimmer-Solem 2013, с. 34 – 9; Grimmer-Solem 2013, с. 44 – 5
  6. ↑ Wettstein, Lothar (2010). Josef Bürckel: Gauleiter Reichsstatthalter Krisenmanager Adolf Hitlers, 2nd ed. Norderstedt: Books on Demand. pp. 538 – 540. ISBN 978-3-8391-1761-3.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Grimmer-Solem, Erik. 'Selbständiges verantwortliches Handeln': Generalleutnant Hans Graf von Sponeck (1888 – 1944) und das Schicksal der Juden in der Ukraine, Juni–Dezember 1941 // Militärgeschichtliche Zeitschrift 72 (1 – December 2013). 2013. (на немски) See review (in English).
  • Danisch, Alexander. Aus der Sponeck- wird die Südpfalz-Kaserne // German Federal Air Force, 6 юли 2015. Посетен на 18 април 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hans Graf von Sponeck в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ханс_фон_Шпонек&oldid=10575380“.