Направо към съдържанието

Херман Мелвил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман Мелвил
Herman Melville
американски писател
Роден
Починал
ПогребанНю Йорк, САЩ

Националност САЩ
Работилписател, учител, моряк, лектор, поет
Литература
Жанровепътеписи, готически романи, алегория
Направлениеромантизъм, скептицизъм
ТечениеРомантизъм
Известни творбиМоби Дик“ (1851)
Семейство
СъпругаЕлизабет Нап Шоу
ДецаМалкълм (1849 – 1867)
Стонуикс (1851 – 1886)
Елизабет (1853 – 1908)
Франсис (1855 – 1938)

Подпис
Уебсайт
Херман Мелвил в Общомедия

Херман Мелвил (на английски: Herman Melville, също и Хърман Мелвил, 1819 – 1891) е американски писател. Пише проза и поезия.

Творчеството му е основно в областта на маринистиката. Най-известната му книга е романътМоби Дик“ (1851).

Роден е в Ню Йорк през 1819 г., в семейството на отначало преуспяващ търговец на вносни стоки (3-то от 8 деца), който впоследствие претърпява поредица от несполуки в бизнеса си и е сполетян от умствено разстройство и ранна смърт.

Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи. На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до английското пристанище Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в щата Илинойс.

Книги, публикувани преди "Моби Дик"

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Маркизките острови, 1846

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил се включва в екипажа на китоловен кораб. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман „Тайпи“ (1846) – смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, той използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847) и „Марди“ (1849) за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (Redburn) (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (White Jacket) (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб. Шедьовърът му е „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851 г.

Междувременно се жени за Елизабет Нап Шоу, от която има 4 деца.

Творчество от "Моби Дик" до смъртта му

[редактиране | редактиране на кода]

Моби Дик“ е разказ за патилата на група моряци, чийто капитан преди време е инвалидизиран при несполучливия лов на един гигантски кит, отличаващ се с бледия си цвят и е прекалено силно решен да го намери и убие. Накрая се случва по-скоро обратното - кашалотът, който преследват сякаш ще бъде уловен, но тогава той самият напада кораба и избива почти всички.

Освен въобще правдиво и занимателно четиво, книгата е и своеобразен наръчник на китоловеца, за чието написване са ползвани сериозни научни трудове, както и дълбоко философска алегория за живота, нарушаваща редица табута и полагаща на сатирична критика минали и тогавашни хора и нрави. При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн, с когото се запознава през 1850 г. и който точно по това време публикува романа си „Алената буква“. Вдъхновение черпи и от Библията (например капитанът на кораба "Пекод", около опитите за осъществяването на фикс-идеята на който, се гради романът е наречен с името на митичният еврейски цар Ахав), Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, особено - от моряшките разкази. Въпреки своята значимост, романът приживе на автора остава зле приет от публиката и литературната критика. Продадени са само около 3000 бройки, следващите творби на Мелвил, с които той се мъчи да компенсира загубите си от него (но които също са писани в същия дух на експериментаторство) не е изпълняват предназначението си и той изпада окончателно в изолация, забвение и финансови затруднения. Изоставя прозата и се насочва към поезия, но така и не възвръща популярността си. В края на живота си е вече почти забравен, а новината за смъртта му удивлява оцелелите му почитатели, много от които всъщност не знаят, че все още е бил жив до 1891 г. „Моби Дик“ става известна и масово четена книга едва около 1920-те години., когато е преоткрита от литературните историци, които оценяват нейната авангардност и високи качества. С това и самият Херман Мелвил е посмъртно реабилитиран.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
Грегъри Пек в кадър от филма Моби Дик, 1956
Чарлз Нолте в сцена от бродуейска постановка по Били Бъд, 1951
  • Pierre (1852)
  • Bartleby the Scrivener (1853)
    Бартълби, писарят в „Омагьосаните острови и други новели“, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
    Бартълби, писарят: история от Уолстрийт, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков
  • Israel Potter (1855)
    Израил Потър, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1984), прев.
  • The Confidence-Man (1857)
  • Billy Budd, Sailor (1924) – издаден и като „Billy Budd“
    Били Бъд, морякът: свидетелски разказ, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков
  • Benito Cereno (1855)
    Омагьосаните острови и други новели, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
    Омагьосаните острови, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев. Белин Тончев
  • The Piazza Tales (1856)
  • Uncollected Prose (1856) – поезия
  • Battle Pieces (1866) – поезия
  • Clarel (1876) – поезия
  • John Marr and Other Sailors (1888) – поезия
  • Timoleon (poems) (1891)
Огъстъс Шюте, Илюстрация към Тайпи, 1892
  • Typee: A Peep at Polynesian Life (1846)
    Тайпи: Роман за живота на полинезийците, изд.: „Народна култура“, София (1967), прев. Никола Милев
    Тайпи, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
  • Omoo: A Narrative of Adventures in the South Seas (1847)
    Ому: Приключения из Южните морета, изд. „Георги Бакалов“ Варна (1980), прев. Борис Миндов
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за