Направо към съдържанието

Хърсово (област Шумен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хърсово
България
43.5145° с. ш. 27.1882° и. д.
Хърсово
Област Шумен
43.5145° с. ш. 27.1882° и. д.
Хърсово
Общи данни
Население387 души[1] (15 март 2024 г.)
16,6 души/km²
Землище23,401 km²
Надм. височина320 m
Пощ. код9937
Тел. код05324
МПС кодН
ЕКАТТЕ77582
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Никола Козлево
Исмаил Ибрям
(ДПС, БСП – Обединена левица; 2023)
Кметство
   кмет
Билгине Шюкрю (ГЕРБ)
Хърсово в Общомедия

Хърсово е село в Североизточна България. То се намира в община Никола Козлево, област Шумен.

Хърсово се намира на около 40 км североизточно от Шумен. Граничи със селата Крива река, Ружица, Каравелово и Красен дол. Разположено е върху високо издигната и силно пресечена част от Лудогорието, по западния склон на възвишението Станата. Теренът между реките Канъгьол и Хърсовска се отличава с къси и тесни ридове, насочени на североизток и северозапад. Освен котловинния релеф, отличителен белег на физикогеографския облик на селото е богатството на широколистни гори и плодородни почви.[2]

История и археология

[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото са описани десет обекта - тракийско и средновековно селище, антично селище, средновековно селище, два тракийски некропола, три могили, пещ за топене на желязо, както и селище с неизяснена датировка.

През 1962 г. в околностите на Хърсово, случайно са открити два гроба с трупополагане, които са отнесени към археологическия период на средновековието. От гробния инвентар на единия в Историческия музей в Шумен постъпва желязно ножче, бронзова обеца, украсена с кухи сфери и две сребърни гривни. Счита се, че тези находки са сред най-представителните женски накити, свързани с дохристиянската култура на Дунавските българи.[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
1934953
19461013
1956885
1965920
1975886
1985611
1992510
2001440
2011307
2021255

Преброяване на населението през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 307 100.00
Българи 88 28.66
Турци 214 69.70
Цигани ? ?
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православен храм „Св. Параскева“ построен през 1886 г. В добро състояние е. Свещеник на селото е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.

Читалището се казва „Пробуда“. Построено е през 1909 година. Разполага с богат фонд от книги.

Най-посещаваната местност се казва „Чибуклията“ – има голяма чешма с лековита вода.