Чанги (музикален инструмент)
- Тази статия е за музикалния инструмент Чанги. За други значения вижте Чанги.
Ча̀нги (на грузински: ჩანგი) е традиционен грузински арфов струнен музикален инструмент. Сванетите го наричат още ши-меквше, което означава „счупена ръка“.[1]
Той е сред най-старите кавказки инструменти, познат още от 4 век.[2] Струните, които са 6 или 7, се изработват от конски косми или от коприна. Състои се от продълговат правоъгълен корпус, оформен в полуцилиндрична форма, с дължина между 440 и 720 mm и ширина 110 – 195 mm. Към него, най-често под прав ъгъл, е закрепена богато резбована права или леко извита шийка, с напречни дървени пластини и ключове за натягане на струните. В хоризонталната част има същия брой дупки, колкото са ключовете. През всеки отвор преминава съответната струна, която се затяга здраво на външната част на корпуса. Декът с резонаторното отверстие е свързан към корпуса, обикновено прикован или залепен. Инструментът се изработва само от иглолистни дървесни видове.[2][3]
При свирене чанги се държи на коленете с шийката надясно. С дясната ръка струните се дърпат от външната страна, а с лявата – от вътрешната. Звукът е тих, като на инструмента могат да се свирят както отделни звуци, така и съзвучия от 2 – 3 звука. Редът е f – g – а – h – с1 – d1 или е – f – g – а – h – с1 – d1.[3]
Като народен инструмент се е съхранил само във високопланинската историческа област Сванетия в северозападна Грузия.[3] Приема се като инструмент на скръбта. Обикновено на него се свири за да се облекчи нечия мъка.[4] Освен това един или повече инструменти се използват като фон при разказване на легенди, или като акомпанимент на вокални изпълнения.[3] Чанги рядко се включва в народните оркестри, а когато това се прави, обикновено е в комбинация с друг музикален инструмент – чунири.[4]
Чанги е тясно свързан с други арфови инструменти от Западна Азия и се смята, че всички те са разработени по едно и също време, като наследници на шумерската арфа. Доста сходен е, и вероятно е свързан, с арфите от Египет, Вавилон, Иран, Китай и Гърция.[2] Инструменти, родствени на чанги, са аюмаа в Абхазия, дуадастанон в Осетия, пигинетарко в Адигея и Краснодарския край, пшедегекуб-куа в Карачаево-Черкезия, пшина-дику-бко (пшина-рукубко или канир-кобуз) в Кабардино-Балкария, чанг (чанк) в Иран и жанк при арабите.[3]
През 1930-те години инструментът е усъвършенстван от няколко майстора на струнни музикални инструменти. И. И. Кургули създава чанги с 16 струни от конски косми, С. Г. Тамаришвили – с 23 струни от животински черва, а К. А. Вашакидзе – три вида хроматични чанги с по 13 найлонови струни.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Светослав Четриков, „Музикален терминологичен речник“/изд. „Наука и изкуство“, София/1969/стр.388
- ↑ а б в ((en)) Open Museum/Changi
- ↑ а б в г д ((ru)) Музыкальная энциклопедия/Чанги
- ↑ а б ((en)) Open Museum/Traditional history of the changi
- ↑ ((en)) Belcanto/Чанги/13.03.2012