Направо към съдържанието

Шихани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шихани
Шиханы
— град —
Знаме
      
Герб
Станция за засичане на ядрени взривове
Станция за засичане на ядрени взривове
52.1167° с. ш. 47.2° и. д.
Шихани
Страна Русия
Федерален окръгСаратовска област
РайонВолски район
Площ9,842 km²
Надм. височина210 m
Население5414 души (2020)
550 души/km²
КметАндрей Татаринов[1]
Основаваненачалото на 1820-те години
Град от1996
Закриване1 януари 2019
Пощенски код412950
Часова зонаUTC+4:00
Официален сайтzatoshihany.ru
Шихани в Общомедия

Шихани (на руски: Шиханы) е град в Саратовска област на Русия, разположен на десния бряг на река Волга.[2][3] Образува муниципалитет със статут на градски окръг, в който е единственият населен пункт. Включва Шихани-1, Шихани-2, Шихани-4 и Шихани-5, които отстоят на няколко километра един от друг.[3] Между 1997 и 2018 г. има статут на затворен град.[2][4]

Предполага се, че името на града произхожда от думата „шиханами“. Така са се наричали принадлежащите към крайбрежието на Волга ниски планини.[3]

Друг вариант за произхода на името е съставна дума от „ши“ и „хан“. В превод от тюркски ши означава вятър, а хан – владетел. По този начин името на града придобива значението „владетел на ветровете“.[3]

Територията на общината е разположена на вододела между реките Терса и Терешка на 210 м надморска височина.[3][5] Заема част от висока, хълмиста равнина, силно разчленена от гъста мрежа от малки реки, дерета и оврази. На запад градът граничи с дефилето Лисий, на север достига до автомобилния път ВолгоградСизран, а на юг се доближава плътно до стара, широколистна гора.[3]

В административните си граници муниципалитетът заема площ от 984,2 ха, а населението му наброява 5414 души. Разстоянието до град Волск е 20 км, а до Саратов – 130 км. По пътя до Шихани са разположени няколко контролно-пропусквателни пункта.[3]

Гербът на Шихани представлява традиционен хералдически щит, на който е изобразен степен мармот, застанал на един от трите зелени хълма (шихани), които дават името на града. В горния ляв ъгъл е включен гербът на Саратовска област – три сребристи чиги, разположени на 120° една спрямо друга, опрели главите си в центъра. Тези изображения представят оригиналността на животинския свят и естествения пейзаж на района.[6]

Знамето на Шихани е правоъгълно, съставено от три хоризонтални ивици – голямо бяло поле, под което са подредени синя и зелена лента. Бялото поле, на което е изобразен гербът на града, е 4 пъти по-широко от останалите две. Височината на герба заема 2/3 от височината на бялата ивица. [6]

Шихани-1 (Волск-17) е основан в началото на 1820-те години, когато територията е била заета от имението на граф Василий Орлов-Денисов, генерал, герой от Френско-руската война от 1812 г. Шихани-2 (Волск-18) започва развитието си през 1930-те години.[7]

През 1938 г. Шихани е обявен за селище от градски тип, а през 1996 – за град.[5] На 26 октомври 1996 г. е включен в категорията „Градове с регионално значение в Саратовската област“.[7] През 1997 г. получава статут на затворен град и достъпът до него за руснаци става със специален пропуск, а за чуждестранни граждани е забранен. Забранени са и полетите над него на каквито и да е летателни апарати.[2] С указ на президента от 17 юли 2018 г. статутът на затворен град е отменен.[4] Със заповед на Путин от 1 януари 2019 г. е закритата и самостоятелната административно-териториалната единица Шихани.[8]

През 1932 г. в Шихани е построена жп гара, осигуряваща възможност за достъп до град Саратов с влак. В края на 30-те години на 20 век е изграден Дворецът на културата, който последователно носи имената „Дом на Червената армия“, „Дом на Съветската армия“, а през 1980-те години – „Двореца на културата „Корунд““. В края на 1930-те години започват да се строят каменни и панелни жилища. Изградени са първата 4-етажна жилищна сграда, болница и пожарна.[7]

През периода 1960 – 1990 г. градът се развива много бързо. Появяват се нови предприятия и организации и е изградено голямото предприятие „Държавен институт по технологии на органичния синтез“, който привлича много нови специалисти и работници. Предполага се, че в него са разработени 4-те групи отровни вещества, придобили публичност с общото название „Новичок“. Това води до бум в строителството на жилища и обществени сгради.[7]

От 1990 г. до днес населението на града намалява двукратно. Максимума си достига през 1998 г., когато в града живеят 13200 човека. През 2020 г. то наброява само 5414 души.[3] Почти половината от населението са пенсионери, а малко над 1000 са деца. Останалите работят в публичния сектор или отиват на работа в Саратов и Москва.[9]

Медицински прибор за химическо разузнаване (Музей на 33-ти Централен научно-изследователски институт на Министерството на отбраната)
Численост на населението по години[5]
1939 г. 1959 г. 1970 г. 1979 г. 1989 г. 1998 г.
5700 6000 8800 10300 12800 13200
2000 г. 2001 г. 2003 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г.
8400 8300 6700 6500 6400 6300
2008 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г.
6200 6000 6100 5900 5800 5800
2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г.
5800 5700 5700 5600 5500 5414

Днес на територията на общинския район Шихани има повече от 100 жилищни сгради, около 20 магазина за хранителни и нехранителни стоки, пазар, отдел за социално подпомагане, пенсионен фонд, съд, полиция, медицинско звено, детска градина, училище, младежка спортна школа, поща, военно поделение, противопожарна служба и различни малки предприятия.[7]

След разпадането на СССР започват да се появяват първите частни химически лаборатории, създадени от изследователски екипи, напускащи института – „Ноосфера“, „Химстар“, „Фаина“, „Рантекс“ и други. Някои от тях се занимават с производство на лекарства, като препарати против рак на кръвта, диабет и т.н. Почти никоя от тях не оцелява, до днес остава само „Група Фокина“. В нея работят 34 човека и произвеждат десетки тонове лекарства. Компанията се фокусира върху разработването на нови дезинфектанти и лекарства за нуждите на птицевъдството и говедовъдството, например срещу африканска чума и антракс.[9]

Териториално устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се състои от две основни части – същинският град Шихани-1 (Волск-17) и военното градче Шихани-2 (Волск-18).[2][7] Към него принадлежат още Шихани-4 (Волск-15), където е разположен арсенал и Шихани-5 – институт, в който по съветско време е разработвано химическо оръжие.[9]

Щихани-1 (Волск-17) е същинският град. В него се намира клон на Държавния изследователски институт по органична химия и технологии (ГосНИИОХТ), създаден през 1960 г. Това е бившият Държавен институт по технологии на органичния синтез (ГИТОС), който днес принадлежи на Министерството на промишлеността и търговията.[9] Производствените сгради, съоръженията и инженерно-техническите мрежи на предприятието са разположени на индустриална площадка с площ от 86,14 хектара.[10] През 1992 г. става независим институт по технологии за органичен синтез със завод за изпитвания. По съветско време предприятието е градообразуващо. Според спомените на жителите, почти на всеки 6 месеца в селището се строи по една нова висока сграда, за сметка на института.[11]

Това продължава до 1993 г., когато Русия подписва Международната конвенция за химическите оръжия.[11] Предприятието изпада в криза, а водещите учени започват да напускат града. От 3500 служители в него остават само 500. През 2004 г. започва производство по несъстоятелност и 4 години по-късно ГИТОС е заличен от Единния държавен регистър на юридическите лица. Разработват се планове за пълното унищожаване на секретния обект и производствената база.[2] Започва разрушаването на сградите, свързани с разработки на токсични вещества и оборудването към тях.[11] През септември 2017 г. ръководителят на държавната комисия докладва на президента за предсрочната ликвидация на 40 000 тона нервнопаралитични и кожнообривни бойни отровни вещества.[12]

Учения на военнослужещи от бригадата за радиационна, химическа и биологична защита на полигона в Шихани
Мобилен полеви команден пункт по време на учения в Шихани

Шихани-2 (Волск-18) е строго охранявана територия, към която спадат Шихани-4 и Шихани-5.[8] Намира се на 2 км от Шихани-1. През 1928 г. на това място се създава Изпитателен обект „Томка“ – германско-съветски военен полигон за химически изпитвания. На него се разработват техники за използване на химически бойни оръжия.[13] Първоначално функциите на технически персонал са изпълнявани от войници от Червената армия, а с изследванията са ангажирани германци с опит в газови атаки. Пет години по-късно чуждестранните химици са помолени да напуснат страната и мястото им е заето от руски специалисти. По-късно, след изпълнението на специална задача в Афганистан, химиците от Шихани-2 са номинирани за различни държавни награди.[12]

Шихани-2 има собствен контролно-пропускателен пункт и територията му е внимателно охранявана. На входа се претърсват всички автомобили, проверяват се документите на шофьорите и пътниците.[9][13] В него са дислоцирани бригада за радиационна, химическа и биологична защита и един полк за откриване и разузнаване на ядрени експлозии.[11]

В Шихани-2 има 27 пететажни сгради, баня, военна болница, поликлиника, дом на офицерите с киносалон, 3 детски градини и училище. През 2004 г. е открит филиал на московската Съвременна хуманитарна академия.[11]

Шихани-4 (Волск-15) е изолиран военен град със собствен контролно-пропускателен пункт и управление, ограден с бодлива тел. Разположен е в гората, на 4 км от Шихани-1 и на 12 км от Шихани-2. В него живеят само 200 – 300 души. Занимават се с охрана и поддръжка на арсенала на войските за радиохимична и биологична защита. В арсенала са изпитвани химическите оръжия от Шихани-2. Там се намират и служебните жилища на сътрудниците на полицията и Министерството на извънредните ситуации.[9][11][12]

През 1960 г. в Кисельовското дере, близо до арсенала, са заровени 3200 тона адамсит – задушливо бойно отровно вещество, действащо върху дихателните пътища.[13] През 1990-те, според различни източници, обемът само на сълзотворните и кожнообривни вещества достига около 3400 тона, включително и газът CS, който е използван за разпръскване на участниците в събитията в Тбилиси през 1989 г.[12]

Шихани-5 – в него се намира 33-ти Централен научно-изследователски институт на Министерството на отбраната. Сградите са разположени зад двуметрова бетонна ограда и в него продължават разработването и изпитването на бойни отровни вещества.[9][13] Провеждат се уникални полеви експерименти с различни токсични вещества и мощни отрови в рамките на Конвенцията за забрана на химическото оръжие.[11] По време на СССР там са разработени над 20 силнодействащи отрови.[12] В него има 40 лаборатории и работят над 100 доктора и кандидати на науките. Завършват се по 100 – 120 изследователски проекта годишно и се издават над 10 патента.[11] Според британското разузнаване експериментите с нови бойни отровни вещества продължават, макар и в минимални дози.[2][11]

Според британските власти и вестник „Таймс“ там е създаден нервно-паралитичния препарат „Новичок“, с който са отровени Сергей и Юлия Скрипал.[2] Експертът по химически оръжия Хамиш де Бретън-Гордън преценява аргументите на английската кралска разузнавателна служба като убедителни – според тях промишлени резерви на „Новичок“ в Шихани вече няма, но са останали само съвсем малки количества.[12]

Ръководителят на Държавната комисия по химическо разоръжаване в Русия официално твърди, че цялото производство в Шихани е спряно и в лабораториите там никога не са съхранявани количества от газа „Новичок“, като отхвърля даже неговото съществуване въобще.[2] Според правителството днес в него се занимават с преработка на запаси от използвани трансформаторни масла, термична обработка на нефтохимични утайки и преработка на агроиндустриални пестициди, които не се търсят в селскостопанския сектор.[10]

Въпреки това обаче, територията му е заобиколена от двоен периметър за сигурност. На първия контролно-пропускателен пункт пази ведомствената охрана на Министерството на промишлеността и търговията, а на втория – войници от Руската армия.[9]

  1. ((ru)) Муниципальное образувание город Шиханы Саратовской области, официальный сайт
  2. а б в г д е ж з ((ru)) DW/Шиханы: город, где создавалось советское химическое оружие
  3. а б в г д е ж з ((ru)) Муниципальное образование город Шаханы, Саратовской области, официальный сайт/Город - общая информация
  4. а б ((ru)) Указ на президента на Русия N 646 от 30 юни 1997 г. „За превръщането на Шихани, Саратовска област в затворено административно-териториално образувание“
  5. а б в ((ru)) Народная энциклопедия городов и регионов России/Шиханы
  6. а б ((ru)) Муниципальное образование город Шаханы, Саратовской области, официальный сайт/Символика
  7. а б в г д е ((ru)) Муниципальное образование город Шаханы, Саратовской области, официальный сайт/История
  8. а б ((ru)) Газета.ru/ 17.07.2018/Путин упразднил ЗАТО Шиханы
  9. а б в г д е ж з ((ru)) РИА Новости/"Никакого "Новичка" у нас нет": жители Шихан о реалиях закрытого города
  10. а б ((ru)) Федеральное государственное унитарное предприятие „Государственный научно-исследовательский институт органической химии и технологии“
  11. а б в г д е ж з и ((ru)) Новая газета/9 апреля 2018/Шиханы: считаю до трех (Сложная география и невеселые истории колыбели „Новичка“)
  12. а б в г д е ((ru)) Фонтанка, Санкт Петербург онлайн/ 08.04.2018/ Что происходит в „русском Портон-Дауне“
  13. а б в г ((ru)) Бизнес-вектор/Раздробить и рекультивировать: в Саратовской области уничтожат объект, выпускавший снаряды с ипритом