Направо към съдържанието

Юрий Андрухович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Андрухович
Юрій Ігорович Андрухович
украински писател, поет, есеист и преводач

Роден
13 март 1960 г. (64 г.)

Националност Украйна
Учил вЛитературен институт „Максим Горки“
Украинска академия за печат
Работилписател, преводач
Литература
Жанровероман стихотворение
Известни творби„Московиада“ (1993)
НаградиХердерова награда (2001)
Семейство
ДецаСофия Андрухович
Юрий Андрухович в Общомедия

Юрий Ихорович Андрухович (на украински: Юрій Ігорович Андрухович) е украински писател, поет, есеист и преводач.

Роден е на 13 март 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. става съосновател на поетичната група „Бу-Ба-Бу“, което е съкращение на „бурлеска, балаган, буфонада“, в която участват и поетите Олександър Ирванец и Виктор Неборак.[1]

В периода от 1989 до 1991 г. Андрухович следва в московския Литературен институт „Максим Горки“ и публикува две книги с поезия. През 1991 г. става член на редколегията на литературно-културологичното украинско списание „Четвер“, като е редовен автор и в други големи литературни списания на Украйна.[1]

През 2000 г. публикува в съавторство с полския писател Анджей Сташук сборника с есета „Моята Европа“ (второ издание през 2001). Превежда на украински език Шекспир и американските поети от бийт-поколението; изявява се като текстописец и автор на един музикален албум („Андрухоид“).[1]

Юрий Андрухович е баща на София Андрухович, която също като баща си е писателка.

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. Юрий Андрухович е публикувал пет романа, четири стихосбирки, цикъл кратки разкази, два тома есета, както и художествени преводи от английски, немски, полски и руски език.

Някои от текстовете му, например „Московиада“ и „Перверзия“, са изпълнени в отличителен постмодернистичен стил.

Списъкът на по-значимите му творби включва:

  • Небо і площі (1985), стихосбирка
  • Зліва, де серце (1989), цикъл разкази
  • Середмістя (1989), стихосбирка
  • Екзотичні птахи і рослини (1991), стихосбирка
  • Рекреації (1992), първи роман
  • Московіада (1993), роман
  • Перверзія (1996), роман
  • Дезорієнтація на місцевості (1999), сборник есета
  • Моя Європа (2000/2001), сборник есета с полския автор Анджей Сташук
  • Дванадцять обручів (2003), роман
  • Пісні для мертвого півня (2004), стихосбирка
  • День смерті Пані День (2006), антология с украински преводи на американска поезия от 1950-те и 1960-те
  • Диявол ховається в сирі (2006), сборник есета
  • Таємниця. Замість роману (2007), роман, съставен от интервюта
  • „Majdan! Ukraine, Europa“ (2014), сборник есета, заедно с Ярослав Хрътсак и други ((de)).

Андрухович е преведен на почти всички европейски езици.[2]

Към 2021 г. четири книги на Юрий Андрухович са преведени и издадени на български:[3]

  • 2009 – „Московиада“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
  • 2012 – „Дванайсетте обръча“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова, Райна Камберова
  • 2020 – „Любовниците на Юстиция“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
  • 2020 – „Писма до Украйна“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова

Текстове на Андрухович (откъси от „Перверзия“ в превод на Иван Тотоманов, откъси от „Дванайсетте обръча“ и някои от неговите есета) са отпечатвани на страниците на списания „Факел“ и „Панорама“.[2]

През 2013 г. Андрухович е почетен гост на фестивала София: Поетики, организиран под надслов „Поетики на кризата“.[4]

През 2020 г. преводът на Албена Стаменова на поетичната книга „Писма до Украйна“ от Юрий Андрухович е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“.

Политически възгледи

[редактиране | редактиране на кода]

Андрухович пише на украински и известен с про-украинските и про-европейските си възгледи, макар че рядко е смятан за украинци националист, квалификация, която той категорично отхвърля. В интервютата си казва, че уважава както украинския, така и руския език, и твърди, че опонентите му не разбират, че самото съхраняване на украинския език е поставено под заплаха. По време на изборите за президент на Украйна през 2004 година, Андрухович подписва наред с други 11 атвори отворено писмо, в което нарича съветската култура „естраден език и криминален жаргон“. За двуезичното издание „Зеркало Недели“ Андрухович публикува есета, като самостоятелно ги превежда от украински на руски език.

За литературните си творби и дейността си като общественик, Юрий Андрухович е удостояван с множество национални и международни отличия, сред които Хердерова награда (2001), Наградата за мир на името на Ерих Мария Ремарк (2005), Награда за европейско разбирателство в Лайпцигски панаир на книгата (2006), Наградата Ангелус (2006), Наградата на името на Хана Аренд (2014).[5]

Андрухович е член на редколегията на украинските периодични издания „Krytyka“ и „Potyah 76“.

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yurii Andrukhovych в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​