Юрий Мамлеев
| Юрий Мамлеев | |
 | |
| Роден | 11 декември 1931 г. |
|---|---|
| Починал | 25 октомври 2015 г. Москва, СССР |
| Националност |  Русия |
| Жанр | роман, разказ, есе |
| Награди | „Андрей Бели“ (1991), Пушкинская премия Фонда Тёпфера (2000), „Нонконформизъм“ (2014) |
| Уебсайт | mamleew.ru |
| Юрий Мамлеев в Общомедия | |
Юрий Виталиевич Мамлеев (на руски: Ю́рий Вита́льевич Мамле́ев) е съвременен руски писател, драматург, поет и философ.
Член е на американския, френския и руския ПЕН клуб, на Съюза на писателите в Русия, а също и на Съюза на литераторите и Съюза на драматурзите в Русия. Лауреат на наградата на името на Андрей Бели (1991)[1][2]. Основател на литературното течение „метафизически реализъм“ и на философската доктрина „Вечна Русия“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Юрий Мамлеев е роден на 11 декември 1931 г. в Москва. През 1956 г. завършва Московския лесотехнически институт и получава диплома за инженер.
От 1957 до 1974 г. преподава математика във вечерни училища. Но през цялото време неговите разкази, романи и философски есета се разпространяват в самиздатски списания, тъй като в съветските издателства отказват да публикуват ръкописите му. В неговата квартира през 60-те години се събират много от лицата на „неофициалната култура“ на епохата. Сред тях са поети и художници като Леонид Губанов, Хенрих Сапгир, Лев Кропивницки, Александър Харитонов, Венедикт Ерофеев.
През 1974 г. заедно със съпругата си Мария емигрира в САЩ, където преподава в Университета „Корнел“. През 1983 г. се преселва в Париж, Франция, където преподава руска литература и език в Медонския институт за руска култура, а след това и в Института за източни цивилизации в Париж. В периода на принудителна емиграция неговите произведения са преведени на европейските езици. В парижко литературно списание през 1986 г. специалистът по творчеството на Фьодор Достоевски Жак Като пише за Мамлеев като за достоен наследник на Николай Гогол и Достоевски.
В началото на 1990-те години е един от първите емигранти, които се завръщат в Русия. Книгите му започват да излизат в големи тиражи в различни издателства. От началото на 1990-те години до 2008 г. излизат общо 27 негови книги. Пиеси на Мамлеев се поставят в Русия и на фестивала в Грац, Австрия.
Ангажиран е и с обществена работа: член е на Комисията по връщането на гражданство при Президента на Руската федерация.
Между 1994 и 1999 г. като индолог преподава индийска философия във философския факултет на Московския университет.
Умира на 25 октомври 2015 г.[3]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Създател е на ново литературно течение, което нарича метафизически реализъм. Неговите основания са изложени в главата „Метафизика и изкуство“ на книгата му „Съдбата на битието“.
Основните му философски трудове са „Съдбата на битието“ (отпечатана в списание „Вопросы философии“ книжки 10 и 11 за 1993 г.) и „Вечната Русия“. В „Съдбата на битието“ обосновава собственото си философско учение. Като индолог той тръгва от някои положения на Ведантата, но ги развива далеч отвъд нея. В книгата „Вечната Русия“ изследва дълбините на руската култура и дух.
През 2012 г. „Съдбата на битието“ е издаден на френски език.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на наградата „Андрей Бели“ (1991).
През 2000 г. получава Пушкинската награда на Фонд „Тьопфер“ (Германия). Лауреат е също на наградата „Словесность“ на Съюза на литераторите (2008) и на наградата „Нонконформизъм“ (2014).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Изнанка Гогена. Третья волна, Париж, 1982.
- Живая смерть (сборник рассказов). Третья волна, Нью-Йорк – Париж, 1986.
- Шатуны (роман). Третья волна, Нью-Йорк – Париж, 1988.
- (в съавторство с Татяна Горичева) Новый град Китеж (философские работы). Париж, 1988.
- Голос из ничто (сборник рассказов). Apollon Foundation, Нью-Йорк, 2001.
- Сборник рассказов. Молодёжный книжный центр, Москва, 1990.
- Вечный дом (повесть и рассказы). Художественная литература, Москва, 1991.
- Голос из ничто. Московский рабочий, Москва, 1991.
- Избранное. Терра, Москва, 1993.
- Шатуны (роман). Терра, Москва, 1996.
- Судьба Бытия (философия). Москва, 1997.
- Чёрное зеркало (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 1999.
- Бунт луны (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2000.
- Чёрное зеркало (переиздание). Вагриус, Москва, 2001.
- Блуждающее время (роман). Лимбус-пресс, Москва – С.-Петербург, 2001.
- Россия вечная. АиФ-принт, Москва, 2002.
- Изнанка Гогена (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2002.
- Основные тайны (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2002.
- Шатуны (роман). Ad Marginem, Москва, 2002.
- Задумчивый киллер (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
- Американские рассказы (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
- Конец века (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
- Мир и хохот (роман). Вагриус, Москва, 2003.
- Другой. 2006.
- Крылья ужаса. Романы. М., АСТ – Зебра Е, 2008.
- Русские походы в тонкий мир. 2009.
- Империя духа. 2010.
- После Конца. 2011.
- На български
- Убиецът от нищото. Превод от руски Симеон Владимиров. Пловдив: Жанет-45, 2008, 224 с. ISBN 978-954-9772-57-9[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Премия Андрея Белого Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Статията „Литературные премии[неработеща препратка]“ в енциклопедията Кругосвет ((ru))
- ↑ Умер писатель Юрий Мамлеев, Интерфакс, 25 октомври 2015 ((ru))
- ↑ За „Убиецът от нищото“ на сайта на издателство „Жанет-45“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Юрий Мамлеев Архив на оригинала от 2010-01-24 в Wayback Machine. ((ru))
- Текстове на Юрий Мамлеев в Библиотеката на Максим Мошков ((ru))
- Юрий Мамлеев в
Internet Movie Database ((en)) - Лекцията „Боги возвращаются“, 28 април 2014 г. (видео) ((ru))
- „Title“ (разказ), в. „Капитал“, 9 юли 2000 г.
|
