Авизо тип „Вахт“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Авиза тип „Вахт“
Wacht-Klasse
Авизо „Ягд“
Флаг Германия
Клас и типАвиза тип тип „Вахт“
Следващ типАвиза тип „Метеор“
Предшестващ типSMS Greif (1886)
ПроизводителAG Weser в Бремен, Германска империя
Планирани2
Построени2
В строеж1886 г. – 1889 г.
В строй1888 г. – 1920 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост1246 t (нормална);
1499 t (пълна)
Дължина85,5 m
Дължина по водолинията
84,0 m
Ширина9,66 m
Газене4,67 m
Броняна палубата: 20 mm
(по скосовете 40);
гласис: 75 mm;
на бойната рубка: 25 mm
Задвижване2 диагонални парни машини с тройно разширение;
4 цилиндрични огнетръбни котли
Мощност3450 к.с. (2,57 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19 възела
(35,2 km/h)
Далечина на
плаване
2440 морски мили на ход 9 възела;
Запас гориво: 230 t въглища
Екипаж141 души
Името означававахта на немски език
Въоръжение
Артилерия3×1 105 mm
Торпедно
въоръжение
3×1 350 mm ТА
Авиза тип „Вахт“ в Общомедия

Вахт (на немски: Wacht) са серия крайцери-авиза на Императорските военноморски сили, построени през 1880-те години на 19 век. Проектът е развитие на типа „Блиц“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Ягд“ (на немски: SMS Jagd[1]) и „Вахт“ (на немски: SMS Wacht).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Ягд“ преминава през Килския канал.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корабите от типа „Вахт“ имат дължина 84 метра по водолинията и 85,5 м обща. Тяхната ширина е 9,66 м и имат газене от 3,74 м по носа и 4,67 м при кърмата. Те имат нормална водоизместимост от 1246 тона и 1499 тона пълна. Наборът на корпуса е напречен. „Вахт“ и „Ягд“ имат екипаж от 7 офицера и 134 матроса. Мореходните им качества не са високи, освен товасе отличават с посредствена маневреност.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Всяко авизо се задвижва от две хоризонтални трицилиндрови парни машини с тройно разширение, които са разположени в две машинни отделения, едно зад друго. Парата се подава от четири локомотивни огнетръбни котли, който имат четири огнища в двете котелни отделения. Котлите имат повърхност на нагряване от 875 м² и налягане 10 атмосфери. В началото на 1890-те години са поставени нови котли с осем огнища и площ на нагрев 872 м². При проектна мощност от 3800 к.с. машините развиват около 3450 к.с. (3461 к.с. „Вахт“ и 3451 к.с. „Ягд“). Всяка машина привежда в движение трилопастен винт с диаметър 3,3 м. Корабите показват следната максимална скорост: „Ягд“ – 18,2 възела и „Вахт“ – 19,0 възела. Пълният запас въглища е 230 тона, който позволява на корабите да покажат максималната далечина на плаване от 2860 морски мили на ход от 10 възела.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Wacht“ – заложен 1886 г., спуснат на 27 август 1887 г., в строй от 8 август 1888 г.
  • „Jagd“ – заложен 1887 г., спуснат на 7 юли 1888 г., в строй от 25 юни 1889 г.[2]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Поставянето в толкова малка водоизместимост на 105 mm оръдия и торпедни апарати се оказва добро решение за проблема създаване на малки бойни кораби, годни за действия на театрите в закрити води – такива, като Балтийско и Северно море.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Префиксът „SMS“ – от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. Всички данни за службата са приведени според Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905 с. 257
  3. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 с. 415

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авизо типа „Ягд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​