Аврамов камък
| Аврамов камък | |
 Шарапана от местността Шарапаните в близост до Аврамов камък | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Аврамов камък Местоположение в България Област Хасково | |
| Страна |  България |
| Област | Област Хасково |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно светилище |
| Аврамов камък в Общомедия | |
Скално-култовият комплекс Аврамов камък се състои от множество издълбани в скалните масиви на рида Мечковец шарапани и улеи, които обхващат местностите Аврамов камък и Пожарището. Намира се на 2 km югозападно от с. Минерални бани (Област Хасково), от дясната страна на пътя водещ до връх Аида, (Северозападни Родопи) и е разположено в местностите Аврамов камък и Пожарището.[1]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Първата шарапана в м. Аврамов камък е разположена в посока север-юг и има елипсовидна форма с диаметър 1,50 m и височина в горния край 0,70 m. Дъното на голямото корито оформено при съоръжението е наклонено към по-малко издълбано в скалата корито. По краищата на съоръжението е оформен бюрдюр, който е силно изронен в някои зони. Голямото корито завършва в долния си край с чучур, оформен над малкото корито, предназначен да извежда течностите. Малкото корито е издълбано на равно място в скалата и дълбочината му е 0,40 – 0,50 m, а диаметърът му 0,95 m. Тази двуделна шарапана е в сравнително по-добре запазено състояние от другите две намиращи се в същата местност.
Втората шарапана е издълбана в югозападната страна на скалния масив, като от нея са запазени само дъното с част от отворът служещ като чучур. През 1930-те години Дончо Цончев описва паметника като значително по-добре запазена двуделна шарапана с две своеобразни корита издълбани в скалата свързвани помежду си с малък канал.[2]
Третата шарапана е разположена в южния край на скалите и е силно ерозирала. Горната ѝ част е с формата на неправилен полукръг. Дъното и стените на паметника се рушат от естествената ерозия на скалата.
Четвъртата шарапана се намира на 6,5 m от първата и е издълбана на равно място, върху каменната основа на площадката на Аврамов камък. Паметникът е с формата на неправилен кръг – като диаметърът на големия дял е около 1,50 – 1,70 m, а дълбочината му е около 0,05 m, с нисък, изронен бордюр и неравно дъно. В долния край на голямата изсечена в скалата вана е оформен чучур изведен почти до средата на по-малкото корито, което е с добре оформен бордюр, а дълбочината му е 0,50 m, а диаметърът – 0,85 m.
Петата шарапана се намира на около 2 m след втората площадка на Аврамов камък. Обектът е разположен в посока север-юг и е издълбан в малка скала, където се наблюдава дълбоко вкопаване с диаметър 1,55 m и височина в горния край 1,10 m, а в долния 0,20 m. Наклонът под който е издълбана скалата е голям, а дъното много добре изгладено. Бюрдюрът е висок и овален, а зад него в скалата е вкопан улей широк 0,10 m. Чучурът е със закрита част и отвежда течността почти в средата на голямото корито. Това е и най-добре запазената шарапана в местността.[3]
По сведения на местните хора, надолу по склона на връх Аврамов камък в местността Шарапаните са запазени още две шарапани, които са обрасли в тръни и бурени, а преди години броят на тези паметници бил много голям, но в последните петдесет години са системно унищожавани от иманяри или премахвани, за да се разшири обработваемата площ на терена.[4]
Територията на комплекса продължава надолу по склона на рида, където над село Горно Брястово е хълмът Пожарището, където са изградени още няколко култови обекти в древността.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Пожарището
- Скално-култов комплекс (Ангел войвода)
- Драгойна (руини)
- Култов комплекс Сеноклас
- Скално-култов комплекс Ночево
- Александровска гробница
- Трапецовидни ниши в България
- Дупката на поп Мартин
- Орлови скали (Сърница)
- Глухите камъни
- Кован кая (Долно Черковище)
- Голямо градище (Брястово)
- Аул кая
- Градушката църква
- Стъпката (Минерални бани)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org – Аврамов камък
- ↑ Д. Цончев „Старините около Хасковските топло-минерални извори“, ГПБМ, 1937 – 1939.
- ↑ Аладжов 1997: Д. Аладжов. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997 г.
- ↑ Манолова Яна, „Древни хора по чуки и градища в североизточните Родопи – част 1: Мечковец“, ИК Гутенберг, София 2010 г., ISBN 978-954-617-091-0
| |||||||
