Александър Лебед
| Александър Лебед | |
|---|---|
| (20 април 1950 - 28 април 2002) | |
 руски генерал и политик |
|
| Място на раждане |  Новочеркаск, СССР |
| Място на смърт |  Красноярски край, Русия |
| Род войски |  Въоръжени сили на Съветски съюз Въоръжени сили на Руската федерация |
| Години на служба | 1969 - 1995 |
| Звание | генерал-лейтенант |
| Войсково поделение |  Въздушно-десантни войски на Русия |
| Командвания | 345-ти отделен парашутно-десантен полк 106-та Тулска въздушно-десантна дивизия |
| Битки | Афганистанска война (1979-1989) Приднестровски конфликт |
| Отличия | Орден "Червена звезда" Орден "Червено знаме" |
| Друга работа | политик, губернатор на Красноярски край |
Александър Иванович Лебед (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ле́бедь) е съветски и руски политик и военачалник, генерал-лейтенант.
Съдържание |
[редактиране] Кратка биография
[редактиране] Юношески години
Роден е на 20 април 1950 г. в Новочеркаск, Ростовска област в семейство на работници. След завършване на средно училище 3 пъти (1967, 1968, 1969) опитва да влезе в Армавирското летателно училище, но му е отказвано поради здравословни причини. Работи като шлифовчик в Новочеркаския завод за постоянни магнити.
[редактиране] Служба в Съветската армия
Висше образование получава в Рязанското висше въздушно-десантно училище (1969-1973). През 1982 г. постъпва във Военна академия "Михаил Фрунзе", Москва, която завършва с отличие през 1985 г.
След завършване на висшето училище служи в учебен взвод, а по-късно е ротен командир. През 1981-1982 г. участва във войната в Афганистан, където командва 1-ви батальон от 345-ти отделен парашутно-десантен полк. По време на войната е контузен. Става заместник-командир, а от 1985 г. е командир на 331-ви парашутно-десантен полк от състава на 106-та тулска въздушно-десантна дивизия, дислоцирана в Кострома.
От 1986 до 1988 г. е заместник-командир на Псковската въздушно-десантна дивизия. В началото на 1988 г. става командир 106-та тулска въздушно-десантна дивизия, с която участва в бойни действия и миротворчески акции, в това число в събитията в Сумгаит, Баку и Тбилиси.
[редактиране] Августовски пуч. Приднестровие
От февруари 1991 до юни 1992 г. е заместник-командващ по бойната подготовка на Въздушно-десантните войски и командващ военно-учебните заведения.
На 19 август 1991 г., изпълнявайки заповед на командващия Въздушно-десантните войски Павел Грачов, начело на батальон с тулски десантчици, взима под охрана сградата на Върховния съвет на РСФСР по време на парламентарната криза, наречена Августовски пуч.
През лятото на 1992 г. пребивава в Тираспол, Молдавия за прекратяване на въоръжен конфликт в региона. От 23 юни 1992 г. е командващ на 14-та армия, дислоцирана в Приднестровието. Под негово командване армията потушава конфликта, след което става популярна личност, както в непризнатата Приднестровска молдавска република, така и в цяла Русия.
От 12 септември 1993 г. е депутат във Върховния съвет на Приднестровската молдовска република. Започва открито да критикува ръководството на Републиката, което от своя страна го обвинява в корупция.
През зимата на 1994 г. влиза в конфликт с Павел Грачов по повод конфликта в Чечня .
През лятото на 1995 г., несъгласен със заповедта за реорганизация в 14-та армия, подава рапорт за освобождаване от длъжност и преминаване в запаса. На 14 юни с.г. е освободен от заеманата длъжност и е уволнен от Въоръжените сили със звание генерал-лейтенант.
Награден е с ордени „Червено знаме“, „Червена звезда“, множество други ордени и медали.
[редактиране] Политическа кариера
Политиката започва да занимава Лебед в края на 1980-те год. През 1990 г. е избран за делегат на XXVIII конгрес на КПСС и на учредителния (и единствен) конгрес на Руската комунистическа партия. Избран е за член на ЦК на РКП.
През април 1995 г. става член на Конгреса на руските общини, оглавяван от Ю. Скоков и Д. Рогозин. Избран е за заместник-председател на Националния съвет на организацията.
През октомври 1995 г. на учредителния конгрес на Общоруското движение „Чест и родина“ е избран за негов председател. През декември с.г. е издигнат за кандидат-депутат за Държавната дума на РФ, като паралелно с многомандатната листа отива на балотаж в Тулски едномандатен район.
На 17 декември 1995 г. е избран за депутат в Думата на Русия. Влиза в парламентарната група „Народовластие“, член е на парламентарната комисия по отбрана.
На 11 януари 1996 г. на извънреден конгрес на руските общини инициативна група делегати го издига за кандидат-президент на Руската федерация. В хода на първия тур от президентските избори, проведен на 16 юни 1996 г., се явява като независим кандидат и събира 14,7 % от гласовете на избирателите, като остава 3-ти в надпреварата. На втория тур дава своята подкрепа на Борис Елцин, като подписва предизборен договор на 18 юни с уговорка за поемането на поста секретар на Съвета за безопасност на РФ "с особени пълномощия".
Става помощник на президента на РФ по националната сигурност. От 15 юли до 3 октомври 1996 г. е председател на Комисията по висши воински длъжности и специални звания в Съвета по кадрова политика при президента на РФ. Пълномощен представител на президента на РФ в Чеченската република. На 31 август 1996 г. с Аслан Масхадов подписва Хасавюртовското съглашение, наричано от някои руски политици „предателско“. След конфликт с министъра на вътрешните работи Анатоли Куликов и някои кремълски апаратчици (вкл. за подкрепата на уволнения началник на кремълската охрана Александър Коржаков), е отстранен от длъжност на 17 октомври 1996 г.
[редактиране] Губернатор на Красноярски край
От 17 май 1998 г. е губернатор на Красноярски край, набирайки 59 % от гласовете на избирателите във втори тур от надпреварата.
Официално встъпва в длъжност на 5 юни 1998 г. До ноември 2001 г. е член на Съвета на федерацията и Федералното събрание на Русия. На поста губернатор става известен с шумни изявления по ситуацията в Красноярски край и Русия като цяло. Сред населението получава прозвището „генерал-губернатора“.
[редактиране] Гибел
Загива на 28 април 2002 г. при катастрофа на вертолет „Ми-8“, паднал в района на езерото Ойское, Буйбински превал, Красноярски край, където трябвало да открие заедно с членове на своята администрация ново трасе за ски и зимни спортове. Вертолетът се разбива на около 50 км от селището Арадан, Ермаковски район, блъскайки се в високоволтова електроснабдителна магистрала.
Александър Лебед умира от получените рани. Според държавната комисия причината за катастрофата е "незадоволителната подготовка на екипажа за изпълнение на полета" [1]. Има данни, че губернаторът е заповядал на екипажа да продължи полета въпреки изключително тежките метерологични условия[2].
[редактиране] Известни изказвания
| „ | Ако няма виновни, те се назначават. | “ |
| „ | Можеш да се облегнеш само на това, което оказва съпротива. | “ |
| „ | Последен се смее този, който стреля пръв. | “ |
[редактиране] Външни препратки
- Александър Иванович Лебед в peoples.ru
- Смъртта на Александър Лебед в newsru.com
- „Загина губернаторът на Красноярски край“, статия в dni.ru
[редактиране] Източници
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лебедь, Александр Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
