Александър Стамболийски (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски
България
43.6862° с. ш. 28.3578° и. д.
Александър Стамболийски
Област Добрич
43.6862° с. ш. 28.3578° и. д.
Александър Стамболийски
Общи данни
Население21 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина84 m
Пощ. код9565
Тел. код05738
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ00360
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП за България; 2015)
Кметство
   кмет
Име Фамилия

Алекса̀ндър Стамболѝйски е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Александър Стамболийски се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинно-хълмист релеф. В част от него минава стръмен, дълбок, сух, тесен около 100 м дол, граничещ в двата си края с широколистна гора. При продължителен дъжд долът се изпълва с вода, преминаваща чрез 2 успоредни стоманобетонни тръби - всяка с диаметър около един метър, под стръмен, с остри завои, път с трошенокаменна настилка. Откъм северозападна страна на дола има изоставени от близо половин век кладенци пълни с питейна вода - всеки един от които е дълбок около 80 м, като горния край на всеки един от тях е обезопасен достатъчно надеждно или чрез стоманобетон, или чрез късове скала, или чрез стоманени части от земеделска почвообработваща техника. На около 6 км на север от него отстои границата с Румъния, а на около 16 км на изток – брегът на Черно море при гранично село Дуранкулак.

Население по години
1946 г. 578 души
1956 г. 520 души
1975 г. 240 души
1985 г. 147 души
1994 г. 123 души
2003 г. 58 души
2014 г. 26 души
2018 г. 24 души

На север пътна асфалтирана отсечка от около 2 км свързва селото с асфалтиран междуселищен третокласен път номер 2904, преминаващ на изток през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци към село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам – към общинския център Генерал Тошево.

Климатът е умерено континентален.

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.

Характерно за земеделските поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 м до около 30 м по границите на повечето от тях или по границите на групи имоти.

Надморската височина в центъра на селото е около 84 м.

Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранни сведения за селото се откриват в турския данъчен регистър на овцевъдите от 1573 г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано Сахтиянлу, има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от 1676 г. селото е записано Сахтианлък,[4] с което име е записано и през 1873 г. и което име се запазва до 1906 г., когато с указ № 462 от 21 декември 1906 г. селото е преименувано на Симеоново в памет на Цар Симеон I Велики. През периода от 1913 г.[5] до 1940 г.[6] селото е в границите на Кралство Румъния.[7]

На 25 септември 1941 местни жители основат производителна земеделска стопанска кооперация „Жетвар“.[8] С министерска заповед № 5530, обнародвана на 17 септември 1947 г., село Симеоново е преименувано на Александър Стамболийски.[9][7]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на второто десетилетие на 21 век, е земеделието и животновъдството. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 10000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от спасовския край.[9]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда всяка година на 14 юни.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Таблица на населението, ГРАО // Посетен на 16.07.2019.
  3. По справки в Националния регистър на населените места
  4. От сахтиан – дума от турско-персийски произход, означаваща тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия.
  5. Съгласно Букурещкия договор.
  6. Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
  7. а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
  8. Пътеводител на архивните фондове, съставил Вълко Калчев / Окръжен държавен архив – Толбухин // Изд. „Г.Бакалов“ – Варна, 1976 г., стр. 42.
  9. а б в Община Генерал Тошево – „с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново“