Анастас Стоянов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Анастас Стоянов.

Анастас Стоянов
Роден
Починал
6 октомври 1930 г. (76 г.)
Инструментипиано, китара, цигулка
Свързани изпълнителиДобри Войников
Михай Шафран

Анастас Андреев Стоянов е български композитор, музикален педагог и общественик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 август 1854 г. в Шумен. Учи музика при вуйчо си Добри Войников и Михай Шафран. През 1877 г. завършва „Робърт колеж“ в Цариград. След завършването си, една година е учител по музика в Цариград, а след това до 1895 г. в Шумен и в Русе. Основава музикалното дружество „Гусла“ в Шумен. Почива на 6 октомври 1930 г.[1][2]

Негови синове са композиторът Веселин Стоянов и пианистът Андрей Стоянов.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1883 – 1887 г. в Русе отпечатва сборника в две части „20 училищни песни“. Издава множество вокални и инструментални произведения съвместно с Рачо Рачев. Автор е на първите нотни записи на български народни песни с неравноделни размери.[1] Композира пиеси за пиано.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4259.
  2. а б в г Спомен за Анастас Стоянов // Българско национално радио. Посетен на 10 март 2016 г.