Андреа Прадер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Д-р Андреа Прадер
швейцарски учен, лекар,
педиатър-ендокринолог
откривател на
Синдрома на Прадер-Вили
Роден: 23 декември 1919
Замедан, Граубюнден,
Швейцария
Починал: 3 юни 2001
Цюрих, Швейцария

Aндреа Прадер е швейцарски учен, лекар, педиатър-ендокринолог.

Открива, заедно с други швейцарски лекари - Хайнрих Вили, Гуидо Фанкони, Алексис Лабхарт и Андрю Циглер, Синдрома на Прадер-Вили.

Биография[редактиране | edit source]

Образование[редактиране | edit source]

Д-р Андреа Прадер е роден в Замедан, Граубюнден, Швейцария, но живее в Цюрих почти през целия си живот. Завършва училище и се записва във факултета по медицина на Цюрихския Университет (Medizinischer Fakultät der Universität Zürich). Стажа си кара между 1944 и 1947 година първо при Г. Тьондури (G. Toendury), между 1944 и 1946 в отела по Анатомия в Цюрих, а след това в медицинска клиника в Лозана при А. Ванотти (A. Vannotti).

Начало на кариерата[редактиране | edit source]

През 1947 става помощник-лекар в Детската болница в Цюрих. През 1950 е началото на кариерата му като педиатър и ендокринолог. В началото на 1950-те специализацията му го довежда в Ню-Йоркската Детска Клиника в болницата Белвю, където е в екип под ръководството на Д-р Л.Е. Холт, син на американското светило по педиатрия, Лутер Емет Холт (L.E. Holt).

Интереси[редактиране | edit source]

За трайните му интереси в областта на ендокринологията допринасят връзките му с Д-р Лоусън Уилкинс [1]. След като специализира в Лозана, Цюрих и Ню-Йорк, Прадер завинаги се насочва към проблемите на детската ендокринология. Неговите интереси са съсредоточени върху механизмите и физиологията на заболяването; пример за това е съвместната му работа с Д-р Паркър и Д-р Фанкони по проблемите на складирането на цитозин[2].

Професор в Цюрих[редактиране | edit source]

През 1957 Прадер получава докторската си хабилитация ("д-р на науките",PhD). През 1962 става професор в медицинския факултет на Цюрихския Университет. През 1965 дългогодишният главен лекар на детската клиника Гуидо Фанкони се пенсионира и Прадер заема поста му като професор и Шеф на отдела по педиатрия, както и Директор на Цюрихската детска болница. На тези постове той остава до 1986 [3].

Изследователска работа[редактиране | edit source]

Фундаменталните разраработки и изследвания на Прадер са в областта на детските болести по-специално детската ендокринология. В някои от по-ранните си разработки той сътрудничи на свои колеги в други направления. В хронологичен ред по-важните му изследвания са:

Международно признание[редактиране | edit source]

Андреа Прадер става още приживе знаменитост на детската ендокринология. Радва се на признанието на международната лекарска общественост и става директен или почетен член на редица Медицински Общества. В годините между 1972 и 1974 е почетен член и президент на Швейцарския съюз на педиатрите Schweizerische Gesellschaft für Pädiatrie; така също от 1968 е почетен член на Германската Академия на Науките (Леополдина)[12]. Член е и на Британското Кралско Лекарско Дружество, Лондон (Royal College of Physicians, London, получава академични отличия от Хелзинкски университет, отличието на университета в Турку, наградата на швейцарската академия на науките Ото Негели (Otto Naegeli) и медалът на Германското Дружество по Ендокринология (Berthold Мedal). Прадер е Doctor Honoris Causa на университета в град Токушима, Япония. През 1962 и 1971 е президент на Европейското общество по детска ендокринология.

Приз "Андреа Прадер"[редактиране | edit source]

Призът "Андреа Прадер" е установен през 1987 от Европейското общество по детска ендокринология и е награда за лидерство; дава се особени заслуги и приноси на лекари проявили се в областта на детската ендокринология. Призът е финансиран в началото от шведската компания Фармация и Ъпджон (Pharmacia & Upjohn, Stockholm. В момента фондовете на наградата се попълват от компанията Пфайзър (Pfizer, USA)[13].

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Man Behind the Syndrome. Berlin, Springer Verlag, 1986. ISBN 978-0387162188. Посетен на 2011-05-13.
  2. Parker, William S., Andrea Prader & Guido Fanconi. Further observations on cystine storage disease. Pediatrics, 16(2), August 1, 1955: 228-38.[1]
  3. Wiedemann, HR. Andrea Prader: on the occasion of his 65th birthday. // European Journal of Pediatrics 148 (2). 1984. PMID doi:10.1007/BF00445789 10.1007/BF00445789 . с. 80–1.
  4. Rossi, Ettore и др. Die Angiokardiographie bei angeborenen Herzfehlern.. // Schweizerische medizinische Wochenschrift 78. 1948. с. 1054–64.
  5. A. Prader, H. P. Gurtner:Das Syndrom des Pseudohermaphroditismus masculinus bei kongenitaler Nebennierenrindenhyperplasie ohne Androgenüberproduktion (adrenaler Pseudohermaphroditismus musculinus). Helvetica paediatrica acta, Basel, 1955, 10: 397–412.
  6. Siemerling, E и др. Bronzekrankheit und sklerosierende Encephalomyelitis (diffuse Sklerose). // Archiv für Psychiatrie, Berlin 68. 1923. с. 217–44.
  7. Addison, T. Anaemia. Disease of the supra-renal capsules.. // London Hospital Gazette 43. 1849. с. 517–8.
  8. Schilder, PF. Zur Kenntnis der sogenannten diffusen Sklerose (über Encephalitis periaxialis diffusa). // Zeitschrift für Neurologie, Berlin 10 (1). 1912.
  9. Scholz, W.. Klinische, pathologisch-anatomische und erbbiologische Untersuchungen bei familiärer, diffuser Hirnsklerose im Kindesalter (Ein Beitrag zur Lehre von den Heredodegenerationen).. // Zeitschrift für Neurologie, Berlin 99. 1925. с. 651–717.
  10. Fanconi, G и др. Morbus Addison mit Hirnsklerosse im Kindesalter. Ein hereditäres Syndrom mit X-chromosomaler Vererbung?. // Helvetica paediatrica acta 18. 1963. с. 480–501.
  11. Josso N. Paediatric applications of anti-müllerian hormone research. 1992 Andrea Prader Lecture. Horm Res. 1995;43(6):243-8; "...Anti-müllerian hormone (AMH), a member of the transforming growth factor family also called müllerian-inhibiting substance or factor, is produced by immature Sertoli cells and, in much smaller amounts, by postnatal granulosa cells. Its paediatric applications are essentially diagnostic. Measurement of AMH concentration in serum by an enzyme-linked immunosorbent assay does not require prior gonadal stimulation and is useful to detect the presence of testicular tissue and assess its function before puberty. The assay can easily differentiate between bilateral cryptorchidism and anorchia and discriminates between non-adrenal female pseudohermaphroditism and true hermaphroditism, although in the latter condition, the serum AMH concentration is usually low because of testicular dysgenesis...".
  12. List of all members of Leopoldina, since the foundation of the Academy in 1652; Andrea Prader's name was found on page 105 of the pdf file. site visited on 12 May 2011
  13. [2]