Беренде (Област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Земенското село. За българско село в Понишавието вижте Беренде (Софийска област).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Земенското село Беренде. За Беренде извор в българското Понишавие вижте Беренде извор.

Беренде
България
Red pog.png
Беренде
Област Перник
Red pog.png
Беренде
Общи данни
Население 53 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 10.217 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2435
Тел. код 07744
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 3887
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Земен
Димитър Сотиров
(ГЕРБ)

Беренде е село в Западна България. То се намира в община Земен, Област Перник.

География[редактиране | edit source]

Село Беренде се намира в планински район. Намира се в планината Църна гора, на около 2 км. западно от връх Тумба 1129 метра.

История[редактиране | edit source]

Селото е едно от двете населени места в България носещи това име. Другото село със същото име и още едно с подобното на него Беренде извор ca в община Драгоман. В античността този край е населен от траки, чиито главни поминъци са скотовъдството и рударството, още от ранното средновесковие този край е включен в държавата ни в 809 г., когато София е превзета от хан Крум. След 1014 г. районът пада под византийска власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040-41 г. и Георги Войтех в 1071-72 г. През 1084 г. около 80 хиляди печенеги преминават Дунава и навлизат във Византийската държава, за грабеж. Византийските войски, подпомогнати от силни български отреди разбиват печенегите и племето им Чомпи е заселено около днешна София, те са покръстени в православна вяра получават името Шопи, което остава и до днес и напълно асимилирани от околното българско население. [1][2]. Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Асен I в 1190 г. тукашният край е освободен. Изказват се различни хипотези за произхожда на името - от това, че е свързано с печенежкото племе Берендеи, възможно заселени след загуба на сражение с Киевска Русия през 11 век от византийският император ако се били заедно с другите разбити печенеги от племенето на Чомпите в този край на владяната в това време от него България, до западноевропейски произход на Берендер подобно на тези на селата Кондофре, Бов, Ерул, Герман, свързаните с средновековните немски рудари наричани в българските земи "саси" имена на: Сасани – махала в Страдалово, Кюстендилско; Шашки проход, Кулско; Горна и Долна Шашка, реки, които извират от Връшка чука, Шашкин дол – при с. Железна, Чипровско; с. Саса и Саска река, Делчевско; с. Сасе и с. Шашево, Кратовско и пр. Известно е, че след 4 век готите идват и се заселват района на българското Понишавие, Знеполе и другите днес български земи, а след оттеглянето на основната им маса към Италия немалка част остават и са асимилирани от околното насилиние, след това по-късно именно оттук през известната "Българска гора", простирала се от Белград до Средец, минават кръстоносните походи от 11 of 15 век, а и всички търговски кервани от Централна и западна Европа към Константинопол и накрая, именно в района от Чипровци до Самоков най-вече работят саксонските рудари "саси" в епохата на втората българска държава и първите векове на турското робство.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ежегодният събор на селото се провежда на 24 май.


Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Йордан Захарийев,Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918г.
  2. История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.