Бернхард Шлинк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернхард Шлинк
Германски професор по право и писател
Bernhard-Schlink.jpg
Роден: 6 юли 1944 г.
(на 70 г.)
Билефелд, Германия

Бернхард Шлинк (* 6 юли 1944 в Билефелд) е германски професор по право и писател.

Детство и семейство[редактиране | edit source]

Бащата на Бернхард, Едмунд Шлинк, e бил професор по теология в Хайделберг, а дядо му Вилхелм Шлинк — професор по механика. Леля му Базилея Шлинк е основателка на евангелистки орден. Съпругът на сестра му Клаус Енгелхарт пък е бившият регионален евангелистки епископ на област Баден и бивш председател на съвета на Евангелистката църква в Германия.

Скоро след раждането си Бернхард Шлинк се мести със семейството си в Хайделберг, където преминава детството му. Бил е стипендиант на Евангелистката служба за подпомагане на талантливи студенти Villigst.

Юристът Шлинк[редактиране | edit source]

Шлинк следва право в „Рупрехт-Карлс-Университет“ в Хайделберг и в Свободния университет в Берлин. Заемал е длъжността асистент в Техническия университет в Дармщат, в университета в Билефелд и в „Алберт-Лудвигс-Университет“ във Фрайбург. През 1975 г. защитава успешно дисертация на тема „Правната преценка в конституционното право“ (Abwägung im Verfassungsrecht, публикувана 1976 г.) и става доктор на юридическите науки в Хайделберг, а през 1981 г. се хабилитира във Фрайбург с труд на тема „Административна взаимопомощ: Принос към теорията за разделението на властите в администрацията“ (Die Amtshilfe: Ein Beitrag zu einer Lehre der Gewaltenteilung in der Verwaltung, публикувана 1982). През 1989 държи доклад на конгреса на Обединението на германските преподаватели по държавно право в Хановер на тема Овладяване на научния и технически прогрес от административното право. От 1982 до 1991 е професор по право в Бонския университет Фридрих-Вилхелм, а от 1991 до 1992 в Гьоте университет Франкфурт на Майн. От 1992 е професор по публично право и философия на правото в Хумболтовия университет на Берлин.

Настоящите му изследователски интереси лежат в областта на:

  • Основните права в международно сравнение
  • Донос и предателство от Средновековието до съвременността
  • Разходите на правосъдието

Сред учениците на Шлинк е и Ралф Пошер от Рурския университет в Бохум. От 1987 до 2005 Бернхард Шлинк е съдия в Конституционния съд на федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия в Мюнстер.

През август 2005 г. представлява федералното правителство на Германия пред Федералния конституционен съд в процеса по жалбите на двама депутати от Бундестага срещу решението на президента на Федерална република Германия Хорст Кьолер да разпусне Бундестага и да насрочи дата за нови избори за Бундестаг през 2005 г.

Бернхард Шлинк е член на Надзорния съвет на първото немско юридическо интернет-списание Humboldt Forum Recht.

Днес той живее в Ню Йорк, Бон и Берлин.

Писателят Шлинк[редактиране | edit source]

Бернхард Шлинк започва рано да пише литературни текстове. На осем години преработва кавга с брат си Вилхелм в драмата „Братоубийството“. По време на пубертета си пише сонети, които посвещава на нещастната си младежка любов.

1987 в съавторство с колегата си Валтер Поп пише първия си роман Правосъдието на Зелб (Selbs Justiz). В него се разказва за 68-годишния частен детектив Герхард Зелб, който при разрешаването на един от случаите си се сблъсква със собственото си минало.

През 1989 на ежегодния фестивал Criminale на Групата на немскоезичните автори на криминална литература Шлинк е отличен с наградата Friedrich Glauser за своя криминален роман Гордиевата панделка (Die gordische Schleife).

За Четецът получава наградата Hans Fallada (1997), италианска литературна награда (1997), приза Laure Bataillon (най-високо дотираната награда за преводна литература) (1997) и Световната литературана награда на списание Die Welt (1999).

Четецът е преведен на 39 езика и е първата немска книга, застанала на първо място на класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс. 2007 започват снимките на екранизацията по романа в Берлин, Гьорлиц и Кьолн, филмът излиза по екраните през 2009 г. под английското заглавие The Reader (в България официалната му премиера е на 24.04.2009 г.).

Творчество[редактиране | edit source]

Специализирана юридическа литература[редактиране | edit source]

  • Vergangenheitsschuld und gegenwärtiges Recht, Frankfurt a.M. 2002
  • Aktuelle Fragen des pränatalen Lebensschutzes, Berlin 2002
  • Grundrechte. Staatsrecht II, в съавторство с Бодо Пиерот, 24. Aufl., C.F. Müller, Heidelberg 2008
  • Polizei- und Ordnungsrecht mit Versammlungsrecht, в съавторство с Михаел Книзел и Бодо Пиерот, 5. Aufl., C.H. Beck, München 2008.

Белетристика[редактиране | edit source]

  • 1987 Selbs Justiz (в съавторство с Валтер Поп)
  • 1988 Die gordische Schleife, криминален роман
  • 1992 Selbs Betrug
  • 1995 Четецът
  • 2000 Бягства от любов
  • 2001 Selbs Mord
  • 2006 Die Heimkehr
  • 2008 Das Wochenende

Съчинения[редактиране | edit source]

  • 2000 Heimat als Utopie
  • 2005 Vergewisserungen — Über Politik, Recht, Schreiben und Glauben

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • 1989 Friedrich Glauser на „Групата на немскоезичните автори на криминална литература — Синдикатът“ за Die gordische Schleife
  • 1993 Германската Крими Награда за Selbs Betrug
  • 1995 Звезда на годината на Abendzeitung за Четецът
  • 1997 Grinzane Cavour (Италия) за Четецът
  • 1997 Призът Laure Bataillon (Франция) за Четецът (Отличие за автора и за преводача Бернар Лортолари)
  • 1998 Hans Fallada за Четецът
  • 1999 Литературната награда на списание Die Welt за цялостно творчество
  • 2000 Почетно членство в Обществото Хайнрих Хайне в Дюселдорф
  • 2000 Евангелистката литературна награда за Четецът
  • 2000 Специалната културна награда на японския всекидневник Mainichi Shimbun, която се връчва всяка година на японски художествен бестселър, за Четецът

Източници[редактиране | edit source]

  • Cornelißen, Christoph (2006): Platz 14. Bernhard Schlink: Der Vorleser. In: Christoph Jürgensen (Hrsg.): Die Lieblingsbücher der Deutschen. Verlag Ludwig, Kiel, S. 39-59.
  • Heigenmoser, Manfred (Hrsg.) (2005): Bernhard Schlink, Der Vorleser. Reclam-Verlag, Stuttgart.
  • Köster, Juliane (2000): Bernhard Schlink, Der Vorleser. Interpretation. Oldenbourg-Verlag, München.
  • Ostermann, Micha (2004): Aporien des Erinnerns: Bernhard Schlinks Roman Der Vorleser. Verlag Marcel Dolega, Bochum.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bernhard Schlink“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.