Битка на Милвийския мост

Питер Ластман, Битка на Милвийския мост, 1613 г.

Битката на Милвийския мост (на латински: Pons Milvius, днес Ponte Milvio) също Битката при Сакса Рубра (Saxa Rubrae) e сражение на Константин с Максенций на 28 октомври 312 г., в резултат на която първият става единоличен управител на Римската империя. Световното значение на битката е, че довежда до легализация на християнството и неговото превръщане в държавна религия.

Предистория

Константин, тогава след смъртта на Галерий през 311 г., e заедно с Максенций (306–312), Максимин Дая (310–313) и Лициний (308–324) един от четиримата императори на римската Тетрархия и управлява главно Галия и Британия. Максенций също като Констанин, син на император, иска наследствената му част да не се ограничава с изискванията на Тетрархията, което води до стълковения.

През 312 г. Константин марширува с 40 000 войници в Италия. Максенций го очаква в Рим с преторианската гвардия и по-многобройна войска (75 000 – 120 000).

Визията на Константин Велики

За визията на Константин вечерта преди битката има различни описания. Лактанций пише в Mortibus persecutorum (Lact. m.p. 44,1–9): скроро след събитието през 317 г., че Константин след негов сън нарежда да се сложи на войнишките щитове кръст (Staurogramm), символ на Исус Христос, с гръцките букви Τ (Tau) и Ρ (Rho).

Според Евсевий Кесарийски (през 320 г.; Vita Constantini, v. C. 1,27–32) войската и Константин виждат на небето по обед един кръст от светлина над слънцето с думите In hoc signo vinces („Под този знак ти ще победиш“) или En touto nika Eν τούτω νίκα. Този знак не бил ясен на Констанитин и затова през нощта преди битката Исус Христос му се явява с видяните думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа. Затова се произвежда едно знаме (Labarum), един вексилум в кръстовидна форма с христограм и го употребяват. Войниците нарисуват на щитовете си по един христограм.

Битката

ChiRho на римска монета от 4 век

Милвийският мост е Тибърски мост на Виа Фламиния, директно до Рим.

Битката се състои на 28 октомври 312 г. Константин побеждава два до три пъти по-многобройната войска и Максенций се удавя в Тибър, с което Константин става единствен господар на Запада. Максенций допуснали стратегически грешки. Войниците му се биели на края с гръб към реката и нямали възможност да се оттеглят.

Модерните изследователи предполагат, че e невероятно опитният стратег Максенций, който е останал в Рим, да допусне такива тежки тактически грешки и че истинската битка се е провела вероятно на 17 километра северно от Рим при Сакса Рубра. Като разбрал за загубата той напуска Рим със своте елитни войници и прави неуспешен опит да стабилизира положението, при което умира в Тибър.

Последици

Още през 311 г. Галерий издава в Сердика закона едикт за толерантност, с който се прекратява преследването на христианството. Битката на Милвийския мост заедно с Миланският едикт Лициний и Константин провъзгласява християнството за равноправно на другите религии.

Литература

• Wolfgang Kuhoff, Ein Mythos in der römischen Geschichte. Der Sieg Constantins des Großen über Maxentius vor den Toren Roms am 28. Oktober 312 n. Chr. In: Chiron (Zeitschrift) 21, 1991, S. 127–174.

Външни препратки

• Schlacht an der Milvischen Brücke във Ватикански музей
• Lactantius' account
• Eusebius, Life of Constantine

41.935556, 12.466944