Богдана Дочева
| Богдана Дочева | |
| българска художничка и писателка | |
| Родена |
неизв.
|
|---|---|
| Починала | 2 февруари 1943 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Косто Дочев |
Богдана Костов Дочева е българска художничка и писателка.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е и израства в Пловдив. Завършва средно образование в родния си град. Следва музика и изобразително изкуство в Германия и Франция. Работи основно живопис, като темата за цветята заема централно място в творчеството ѝ. Има седем самостоятелни изложби – в Ловеч, София и Кайро (Египет).[1]
Съпруга на Косто Дочев. Творческият ѝ живот преминава в Ловеч, като участва активно в обществения и културен живот на града. Председател е на Ловчанското женско дружество „Благодетел“. Сътрудничка на вестник „Стремление“. Автор е на книгите „Под сянката на пиниите“ (1928), „Сказание за княз Борис и цар Симеон“, „Останалите 1877/1978 г.“ (1928), „Стара Загора, Шипка, Шейново“ (1935). Умира на 2 февруари 1943 г. в Ловеч.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Лалев, Иван. Бележити ловчалии. РИМ-Ловеч, Июдателство „Витал“ – Велико Търново, 2013. ISBN 978-954-8259-93-4. с. 68 – 69.