Боян Михнев

Боян Михнев
	Боян Михнев
Роден	4 октомври 1906 г. Казимир, Княжество България
Починал	22 септември 1991 г. (84 г.) Исперих, Република България
	Народен представител в:; V НС

Боян Михнев Чобанов е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Интернационален войнишки батальон. Български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боян Михнев е роден е на 4 октомври 1906 г. в с. Казимир, Силистренско. Осиновен и израснал в с. Смилец. През август 1916 г., заедно с хиляди жители на силистренските села е въдворен от румънските власти в молдовски лагер. По време на военната служба в румънската армия, дезертира и бяга в България. Установява се след Първата световна война в с. Тодор Икономово.

Член на Добруджанската революционна организация. За нелегално минаване на българо-румънската граница е интерниран в Стара Загора. Член на БРП (к) (1935). Мобилизиран в Българската армия и участва във връщането на Южна Добруджа в пределите на България (1940).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След взривяване на 9 октомври 1941 г. на влакова композизия с материали на Вермахта е осъден от Шуменския военнополеви съд по ЗЗД. До юли 1943 г. изтърпява наказанието си от една година строг тъмничен затвор за укривателство в мини „Пирин“, Горноджумайско.

Мобилизиран в окупационния корпус в Югославия. Дезертира и се присъединява към партизаните на ЮНОА. На 15 април 1944 г. е назначен за командир Интернационалния войнишки батальон. Батальонът от 780 бойци води кръвопролитни боеве за гр. Куршумлия, връх Кукавица и си пробива път към България. Съединява се в района на с.Църна трава и с. Добро поле с Трънския партизански отряд. Снабдява се с руско оръжие спуснато с парашути. На 6 септември 1944 г. влиза в състава на Софийската народоосвободителна дивизия. Командир на нейната втора бригада.^[1]

Участва във войната срещу Германия. Командир на полк от Първа пехотна софийска дивизия. Проявява се при превземането на Власотинци. Военно звание майор. Служи в Българската армия. Специализира в СССР. Командир на граничен отряд в Момчилград. Военно звание полковник.

На 24 декември 1951 г. е арестуван и въдворен в лагера Белене. Освободен и реабилитиран след смъртта на Сталин (1954). Според справка направена от Държавна сигурност той е бил сътрудник на полицията преди 1944 г.^[2] През 1964 г. му е присвоено военно звание генерал-майор и излиза в запаса на БНА. Народен представител в V НС. Бил е член на ОК на БКП в Силистра, секретар на ОкК на БКП в Исперих, председател на ОК на ОФ в Силистра, както и член на бюрото на ОК на БКП в Силистра.^[3]

Работи като директор на в ДЗС Воден. Председател на окръжния комитет на Отечествения фронт в Силистра.

Автор на мемоарната книга „Страшните, но славни пътища“, С, 1978.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

old.duma.bg

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 128, 234
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.414
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 131

[1] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 128, 234

[2] ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.414

[3] Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 131

[1]

[2]

[3]