Бронепалубни крайцери тип „Синсинати“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Синсинати“
Cincinnati-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Синсинати“
Флаг САЩ
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Синсинати“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Монтгомъри“
Предшестващ типОлимпия
ПроизводителNew York Navy Yard в Бруклин (Ню Йорк)
и Norfolk Navy Yard в Портсмът (Вирджиния), САЩ.
Планирани2
Построени2
В строеж1889 г. – 1894 г.
В строй1894 г. – 1919 г.
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3234 t (нормална);
3393 t (пълна)
Дължина93,2 m
Ширина12,8 m
Газене5,49 m
Броняна палубата: 25 – 63 mm;
каземати: 102 mm;
на бойната рубка: 51 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
6 огнетръбни котли
Мощност10 000 к.с. (7,5 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19 възела
(35 km/h)
Далечина на
плаване
4560 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 460 t въглища
Екипаж314 души
Кръстени в чест на:град Синсинати
(щата Охайо)
Въоръжение
Артилерия1x1 152 mm;
10x1 127 mm;
8x1 57 mm;
2x1 37 mm
Торпедно
въоръжение
4x1 457 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Синсинати“ в Общомедия

Синсинати (на английски: Cincinnati) са серия бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Проектът е строен по програмата за развитие на флота от 1888 г. Всичко от серията са построени 2 единици: „Синсинати“ (на английски: USS[~ 1] Cincinnati, C-7[~ 2]) и „Рейли“ (на английски: USS Raleigh, C-8).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите на типа „Синсинати“ са последните американски крайцери, имащи ветрилно стъкмяване. То е ограничено по площ и окончателно свалено към 1899 г.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

127 mm оръдие на крайцера „Рейли“.

В носовата част на крайцерите първоначално има 152 mm оръдие Mark 7, с дължина на ствола 40 калибра. Преценено е, че в предния сектор е необходимо да има тежко оръдие. Масата на установката е 11 535 kg, стреля със снаряди тежащи 47,7 kg, с начална скорост 655 m/s. Скорострелността съставлява 1,5 изстрела в минута. Далечината на стрелба е до 16 460 m, боекомплекта е 150 снаряда[2].

Основната огнева мощ на крайцерите са 127 mm оръдия Mark 3 със ствол 40 калибра. Установката тежи 6440 kg, масата на снаряда е 22,7 kg. При начална скорост на снаряда от 701 m/s, далекобойността е 14 630 m. Техническата скорострелност съставлява 12 изстрела в минута, боекомплектът е 100 снаряда на оръдие[3]. Крайцерите имат по 10 такива оръдия, две от които са в кърмата, останалите по бордовете, в спонсони.

Останалата артилерия е представена от слаби оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[4].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • Рейли е заложен на 19 декември 1889 г. на Norfolk Naval Shipyard (корабостроителница на ВМС) в Норфолк, спуснат е на вода на 31 март 1892 г., а влиза в строй на 17 април 1894 г. Изваден от списъците на флота на 21 април 1919 г., а на 5 август 1921 г. е продаден за скрап[1].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Макар крайцерите на типа „Синсинати“, като цяло, да са нелошо попълнение за „Новия флот“, тяхната конструкция се оценява като не много удачна. Мощните машини са поместени в прекалено тесни за тях корпуси, вентилацията на машинно-котелните отделения се оказва неудовлетворителна и при работа на пълна мощност температурата в тях достига 93° по Целзий, което прави работата на машинния персонал крайно трудна и не позволява да се развие пълната им скорост[5].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ПрефиксътUSS“ е от на английски: United States Ship (Кораб на Съединените щати).
  2. Буквите показват принадлежността на кораба към съответен клас­: ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.
  2. 6"/40 Mark 7
  3. 5"/40 Mark 2
  4. 1-pdr (37 mm)
  5. Burr L. US cruisers 1883 – 1904. Oxford, Osprey Publishing, 2008. ISBN 978-1-84603-267-7.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Цинцинатти““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​