Вавилонска кула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Объркването на езиците“, картина от Густав Доре (1865)

Вавилонската кула обхваща 2 предания за Вавилон, обединени в общ разказ от текст в Библията:

  • построяване на град Вавилон и издигане на Вавилонската кула,
  • „объркване” на езиците и разпръсване на човечеството

Тези предания описват историята на човечеството (след Потопа), обясняват езиковите и териториални разлики на хората и промисъла на Бога.

Вавилон в Библията[редактиране | edit source]

Според Библията след Потопа човечеството представлява единен народ, говорещ на общ език. От изток хората прииждат в земята Сеннаар (на долното течение на Тигър и Ефрат) и построяват град (Вавилон) и кула, висока до небето, „за да си създадат име”. Строителството на кулата е прекратено от Бог, който „объркал” езика на хората и те престават да се разбират един друг. Хората не могли да достроят кулата и се разпръскват по цялата земя. Така историята за Вавилонската кула обяснява появата на различните езици след потопа.

Сказанията възникват не по-късно от началото на 2 хил. пр.Хр., тоест почти 1000 год. преди литературния паметник - Библията, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко „допотопно“, на цялото поколение строители и особено на вавилонците като врагове.

В тази връзка се определя богоборческият характер на строителството на кулата. Основно се променя образът на Бога, мотивът за неговата враждебност се измества от засилването на справедливостта му, разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изразите „вавилонско стълпотворение“ и „объркване на езика“ са в речниците на много езици.

Вавилон и евреите[редактиране | edit source]

„Вавилонската кула“, Питер Брьогел Стария (1563)

Много библеисти свързват легендата за Вавилонската кула със строителството на храмове-кули в онзи регион. Кулите са наричани зикурати. Върховете им служат за религиозни обреди и астрономически наблюдения.

Ассирийският цар Синахериб през 689 г. пр.Хр. превзема Вавилон и „Етеменанки“ започва да се руши. Зикуратът е възстановен от Навуходоносор II. След унищожаването на Юдея евреите са преселени във Вавилон. Макар да липсват доказателства, не е изключено евреите да участват във възстановяването на Вавилонската кула.

„Греховността“ на строителите на Вавилонската кула се свързва с отрицателното отношение на евреите към Вавилон, както и с възгордяването на хората в стремежа им да достигнат Бог. Градът е политически и военен противник на евреите. В Библията Вавилон става символ на греха. В „Откровението на Йоан Богослов“ се появява терминът вавилонска блудница: „и на челото ѝ пишеше име: тайна, Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна“ (Откр. 17: 5).

Вижте също[редактиране | edit source]