Вавилонска кула
Вавилонската кула обхваща две предания за Вавилон, обединени в един разказ от текст в Библията:
- построяване на град Вавилон и издигане на Вавилонската кула
- „объркване” на езиците и разпръсване на човечеството
Тези предания описват историята на човечеството (след потопа), обясняват езиковите и териториални разлики на хората и промисъла на Бога.
[редактиране] Вавилон в Библията
Според Библията след Потопа, човечеството представлява един народ, говорещ на един език. От изток хората прииждат в земята Сеннаар (на долното течение на Тигър и Ефрат), и построяват град (Вавилон) и кула висока до небето „за да си създадат име”. Строителството на кулата е било прекратено от Бог, който „объркал” езика на хората, поради което те престават да се разбират един друг. Хората не могли да достроят кулата, и се разпръскват по цялата земя. Така историята за вавилонската кула обяснява появата на различните езици след потопа.
Сказанията възникват не по-късно от началото на 2 хил. пр.Хр., тоест почти 1000 години преди литературния паметник, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко „допотопно“, на цялото поколение строители и особено на вавилонците като врагове, в тази връзка се определя богоборческият характер на строителсвото на кулата. Основно се променя образът на Бога, мотивът за неговата враждебност се измества от засилването на справедливостта му, разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изреченията: „вавилонско стълпотворение“ и „объркване на езика“ са в речниците на много езици.
[редактиране] Вавилон и евреите
Много библеисти свързват легендата за вавилонската кула със строителството на храмове-кули в този регион. Кулите са наричани зикурати. Върховете им служат за религиозни обреди и астрономически наблюдения.
Вавилонската кула представлява най-високият зикурат (91 метра), който се намирал във Вавилон. Наричал се Етеменанки „дом, между небето и земята“. Ассирийския цар Синахериб през 689 г.пр.Хр. превзема Вавилон и Етеменанки започва да се руши. Зикуратът е възстановен от Навуходоносор II. След унищожението на Юдея, евреите биват преселени във Вавилон. Макар да липсват доказателства, не е изключено евреите да участват във възстановяването на Вавилонската кула.
„Греховността“ на строителите на вавилонската кула е свързана с негативното отношение на евреите към Вавилон, както и с възгордяването на хората в стремежа им да достигнат Бог. Градът е политически и военен противник на евреите. В Библията Вавилон става символ на греха. В „откровението на Йоан Богослов“, се появява терминът „вавилонска блудница“: „и на челото ѝ пишеше име: тайна, Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна“ (Откр. 17: 5).
