Направо към съдържанието

Валери Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валери Иванов
Снимка на поета
Снимка на поета
Роден2 декември 1963 г. (61 г.)
Професияпоет, писател, редактор, преподавател
Националност България

Валери Иванов е български поет.

Валери Иванов е роден на 2 декември 1963 г. в Пазарджик. Завършва Математическа гимназия „Константин Величков“ в Пазарджик, след това педагогика и магистратура – българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1997).[1]

Занимава се с редакторска дейност и литературна критика. Преподавател по български език и литература.

Работи като кореспондент на БНТ, в. „Народна армия“, Bulgaria Sega, Eurochicago, радио „Веселина“ и Deutsche Welle; директор на радио „Алматея“; редактор на в. „Пазарджик днес“, отг. редактор на вестник „Метафора“; председател на СНБП и ПСД в град Пазарджик. Участва в редица антологии и чуждестранни сборници, в биографичната енциклопедия „Кой кой е в България“.

Носител на национални и международни награди: за социална и патриотична поезия – „Гео Милев“ и „Кирил Маджаров“ (1998); „Тера фантазия“ (2010); „Белоцветните вишни“ (2015), „Голямата къща на мъдрите хора“ (2016). Лауреат в издателските конкурси „Учители – творци“, „Нека поговорим“ (Голямото четене, 2009), „Улицата на мечтите“ (Изд. „Ера“, 2010), „Стъпки“ (Изд. Съюз на учените в България). Член на СБП.

Художествен ръководител на рок група и вокална студия „Вега“[2]; училищни химни и авторски песни в БНТ и БНР, Пирин Фолк („Пазарджик-песен“, „Просякът“, „Аз нищо не съм ти дал“, „Без брод“, „Вричане“, „Океан сълзи“, „Урок по география“, „Различни деца“, „Кадилак жена“, „Странна нощ“, „Признание“, „Шепотът на старата река Струма“, „С камък на душа", „Мерак“) и др.

  • „Шепотът на града“ (1993)
  • „Смарагди в пепелта“ (1998)
  • „Грешна молитва“ (2006)
  • „Лириликон“ (2019)
  • „Последният гладиатор на българския Монпарнас /литературно-критически очерк за Иван Пейчев/“ (2008)[3]
  • „Изучаване на Алековите фейлетони“ (2009)
  • Основи на музикалното възпитание „Пей с мен“ (2010)
  • АБВ – Кратък литературен речник (2012)[4]
  • „За 30 наполеона и безсмъртието на Щастливеца“ (2017)[5]