Вичо Панов
| Вичо Панов | |
| български лекар | |
| Роден |
1827 г.
|
|---|---|
| Починал | 1916 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Университет на Монпелие |
Вичо Панов е български лекар и общественик.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1827 г. В 1853 г. Учи в килийно училище, а след това в гръцкото училище в Куручешме в Цариград и във Военномедицинско училище. Завършва медицина в Монпелие, където учи от 1848 до 1853 г. с материалната помощ на Стефан Богориди и вуйчо му – хаджи Симеонко Хадживичов. Първоначално работи като лекар в Орлеан, а след завръщането си по българските земи, от 1857 до края на 1858 г. е лекар в Габрово. През 1860 г. се премества в Шумен. Участва активно в борбата за самостоятелна църква.[1] От 1862 до 1864 г. е главен надзирател на лекарите от карантинните служби в Добруджа. След 1864 г. е главен лекар в Александрия, Румъния. Преподава в Медицинския факултет в Букурещ. Поддържа връзки с Георги Раковски и Панайот Хитов. През 1896 г. д-р Панов е управител-лекар в Шумен.[3]
Умира през 1916 г. в Шумен.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Бонева, Вера. Народният представител д-р Вичо Панов // liternet.bg. Посетен на 27 август 2017 г.
- ↑ а б Вичо Панов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 25 октомври 2017 г.
- ↑ Свободен гражданин / бр. 17, 16 ноември 1896 год, стр. 4