Гас Ван Сант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гас Ван Сант
Гас Ван Сант 
Роден: 24 юли 1952 г. (1952-07-24) (62 г.)
Луисвил, Кентъки, САЩ

Гас Грийн Ван Сант - младши (Gus Green Van Sant, Jr.) (роден 24 юли 1952) е американски филмов режисьор, фотограф, музикант и сценарист. Сред най-популярните му филми са "Добрият Уил Хънтинг (Good Will Hunting)", римейкът на филма „Психо (Psycho)“, „Да откриеш Форестър (Finding Forrester)“, „Милк (Milk)“. Сред филмите, спечелили му отличие и сред кино специалистите са „Слон (филм, 2003) (Elephant)“, „Параноид парк (Paranoid Park)“, „Джери (Gerry)“. Понастоящем той жевее в Портланд (Орегон), САЩ.

Бидейки открит гей, той не се притеснява в работата си да обсъжда въпроси, отнасящи се до хомосексуалността и относно социални групи, които са извън фокуса на широкото обществено внимание, стига те да представляват някакъв положителен модел.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Ван Сант е роден в град Луисвил, щата Кентъки, САЩ, като син на Бети Сий (моминско име, Betty Seay) и Гас Грийн Ван Сант-старши. Баща му се занимавал с производство на мъжко облекло, както и бил пътуващ търговец. Вследствие на това, семейство му се местело често. Той бързо успял да си проправи път нагоре до просперитета на средната класа. Ван Сант е възпитаник на The Catlin Gabel School в Портланд, Орегон. Още от дете той се занимавал с рисуване и снимал късометражни полу-автобиографични 8-мм филми, стуващи му между 30 и 50 долара. През 1970 г. Ван Сант приобщава артистичните си възгледи към Rhode Island School of Design (RISD), където сред преподавателите в майсторските класове е Дейвид Бърн (музикант, David Byrne), както и други членове на Talking Heads. В RISD той навлиза в авангарда, чрез режисьори като Стен Брекейдж (Stan Brakhage), Джонас Мекас (Jonas Mekas) и Анди Уорхол. Тези нови срещи и възгледи го карат да промени радикално стилистиката на своите филми.

Ранна кариера (1978-1989)[редактиране | edit source]

Прекарвайки известно време в Европа, през 1976 г. Ван Сант отива в Лос Анджелис. Той си осигурява работа, като асистент сценарист/режисьор при Кен Шапиро (Ken Shapiro), с който развива някои идеи, но никоя от тях не стига до реализация. През 1981 г. тази своя безпомощност е претворена в „Алис в Холивуд (Alice in Hollywood)“ - нереализиран проект за филм, разказващ за наивна млада актриса, отишла в Холивуд, но загубила своите идеали. През това време Ван Сант наблюдава и опознава обществата населяващи Холивуд булевард (Hollywood Boulevard). Той бива очарован от начина на живот на тези маргинализирани субкултурни общества на Лос Анджелис. Ван Сант започва постоянно да обръща фокуса на творбите си към този най-нисък обществен праг, създавайки през 1985 г. филмът „Mala Noche“.

„Mala Noche“ е направен две години след като режисьорът е заживял в Ню Йорк и работил към рекламни агенции. Той влага спестените си 20 000 долара, цялото му налично финансово състояние, в своята гей-любовна история, разказваща за отношенията между чиновник и мексикански емигрант. Филмът е изграден по полу-автобиографичната новела на Уолт Къртис (Walt Curtis) и допълнена от Ван Сант. Тя се отличавала с несбъдната романтика, абсурдност, отказвайки да третира хомосексуалността, като нещо осъдително. За разлика от много режисьори на гей-филми, той използвал представянето на една хомосексуална връзка, за да сподели политическа позиция и възгледи.

Заснет в черно-бяло, „Mala Noche“ печели почти за една нощ бурните овации на критиката, а в. „Los Angeles Times“ го удостаява с приза си за „Най-добър независим филм“.Успехът привлича вниманието на Холивуд към него и той закратко навлиза в Юнивърсъл студиос (Universal Studios), но интересът утихнал, след като изложил идеите си за реализирането на „Drugstore Cowboy“ и „My Own Private Idaho“.

Ван Сант започнал да реализира идеите си в Портланд с помощта на независимата компания „Avenue“. През 1989 г. излязъл „Drugstore Cowboy“, разказващ за обирджий на аптеки, задоволяващи с откраднатото зависимостта си към дрогата. "Cowboy" бил посрещнат отлично от критиката, което от своя страна донесло на Ван Сант репутация на талантлив режисьор.Това помогнало и за съживяване кариерата на Мат Дилън (Matt Dillon), който вече бил замесен с наркотици, да започне начисто.

Творчески успехи в художественото кино (1990-1995)[редактиране | edit source]

„Drugstore Cowboy“ е едно изследване на живота на онези населяващи периферните слоеве на обществото. Режисьорът следва тази тематично линия и в следващият си филм - „My Own Private Idaho“ (1991). Сюжета е съсредоточен върху двама мъже от улицата, изиграни от Ривър Феникс (River Phoenix) и Киану Рийвс (Keanu Reeves). Филмът е едно завършено изследване на несподелената любов, самотата, концепцията за семейство, многократно обект на разглеждане в творбите на режисьора. Филмът печели Independent Spirit Award за сценарий (същата награда печели и сценарият на Drugstore Cowboy), а наред с това се увеличава и престижът на автора му.

През 1994 г. Ван Сант се заема да адаптира текста на Том Робинс (Tom Robbins) „Even Cowgirls Get the Blues“, но се оказал провал, и според оценките на критиците, и в комерсиален план. Ван Сант получил необичайно голям бюджет от 8.5 милиона долара, както и актьори като Ума Търман (Uma Thurman), Джон Хърт (John Hurt) и Киану Рийвс (Keanu Reeves). Макар, че дори бил преработен, той се оказал катастрофа.

Следващият проект от 1995 г. — „To Die For“, способствал на режисьора да си въвзърне славата. Той бил адаптация по новелата на Джойс Мейнард (Joyce Maynard). Филмът бил черна комедия с участието на Никол Кидман (Nicole Kidman), в ролята на убийстено амбициозна жена; там участвал и любимецът на Ван Сант Мат Дилън (Matt Dillon), като нещастният ѝ съпруг и Хоакин Феникс (Joaquin Phoenix), като неин също така нещастен любовник. Това била първа поръчка от голямо студио (Columbia Pictures), а това павирало пътя му към бъдещи проекти. Същата година той става изпълнителен продуцент на филма на Лари Кларк (Larry Clark) „Kids“.

Пробив в масовото кино (1997-2003)[редактиране | edit source]

Първият комерсиален успех за работа на Ван Сант настъпва през 1997 г. със създаването на „Добрият Уил Хънтинг (Good Will Hunting)“, където Мат Деймън (Matt Damon) и Бен Афлек (Ben Affleck) са сценаристи и актьори. Във филма участва и звездата Робин Уилямс (Robin Williams). Филмът разказващ за неприятностите на беден математически гений, печели огромни адмирации от критиката и комерсиален успех. Продукцията носи повече от 220 милиона долара печалба, както множество номинации за „Оскар“ (Academy Award), включително и за „Най-добър режисьор“. Афлек и Деймън печелят наградата за сценарий, а Робин Уилиамс за поддържаща роля. Ван Сант, Афлек и Деймън пародират успеха и себе си в комедията на Кевин Смит (Kevin Smith) „Jay and Silent Bob Strike Back“.

През 1998 г. Ван Сант се заема с римейкът на филмовата класика на Алфред Хичкок от 1960 г. „Psycho“. Работата на режисьора и опита му да създаде продукт насочен към едно съвсем различно поколение кино-зрители се приема нееднозначно - среща равни части любопитство, скептицизъм и насмешка от страна на индустрията. Във филма участват Anne Heche, Vince Vaughn и Julianne Moore. Лентата се оказва не чак провал, но е далече и от триумфа. Въпреки това режисьорът скоро се заема с множество проекти. Ван Сант хвърля много енергия за да реализира два албума и новелата „Pink“, посветени на починалият през 1993 г. Ривър Феникс (River Phoenix).

Ван Сант прави голяма крачка напред през 2000 г. с филма „Да откриеш Форестър (Finding Forrester)“ - драма за гимназист от Бронкс, Ню Йорк (Роб Браун, Rob Brown), който се започва необещаващо приятелство със самотен и свадлив писател (Шон Конъри, Sean Connery). Критиката дава смесени отзиви, но предимно положителни, възхвалявайки изпълнителският стил на актьорската двойка Конъри и Браун. Въпреки това в някои коментари обвиняват филма в шаблонност, като нещо средно между „Усещане за жена (Scent of a Woman)“ и „Добрият Уил Хънтинг (Good Will Hunting)“.

Ван Сант има поява във филма на Кевин Смит (Kevin Smith) „Jay and Silent Bob Strike Back“, играейки себе си. Във филма той брои пачки пари, които е спечелил, докато е правил „Good Will Hunting“. В добавка на тази шега той снима и измислено продължение - „Good Will Hunting 2: Hunting Season“.

Връщане към художественото кино (2003-до днес)[редактиране | edit source]

Ван Сант решава да се върне към направата на по-лични, интимни продукции, изоставяйки за следващите си два проекта голямо-бюджетното филмово производство. Вдъхновен от творчеството на унгарският режисьор Бела Тар (Bela Tarr) и американският отцепник Джон Касаветс (John Cassavetes), Ван Сант се усамотява в пустините на Аржентина, американският щат Юта и Долината на смъртта (Death Valley) за да реализира през 2002 г. минималистичният си филм „Джери (Gerry)“ с участието на звездите Мат Деймън (Matt Damon) и Кейси Афлек (Casey Affleck) — двамата играят герой с име Джери, скитащи се в пустинята и дискутирайки телевизионното шоу „Колелото на съдбата“, видео игри и като цяло нищо съществено. Филмът е представен на фестивала в Сънданс (Sundance Film Festival), но си спечелва и присмех, и възхвала, поляризирайки публиката в мнението ѝ, със своята на пръв поглед безцелна и без особени събития история. Освен подчертаната изчистеност и минималистичност на кинематографичната линия, такъв подход е избран и в озвучаването — основна роля играе произведението „Spiegel im Spiegel“ на естонският композитор Арво Пярт (Arvo Pärt), повторено три пъти. Особено внимание заслужава операторската работа на Харис Савидес (Harris Savides) и зашеметяващото му представяне на пейзажа.

Следващият филм на Ван Сант е спорният „Слон (Elephant)“. Продуциран от HBO и Даян Кийтън (Diane Keaton), филмът е измислена история, базирана на масовите убийства през 1999 г. в гимназията на гр. Колумбайн (Columbine High School). Режисьорът решава да заснеме продукцията в Портланд, наемайки дузина тийнейджъри за актьори, представяйки един „обикновен“ училищен ден, неочаквано завършващ с трагедия. И в този филм Ван Сант използва дълги сцени на забавен каданс, отговорен за които отново, както и в „Джери“ е операторът Харис Савидес. Филмът провокира силни реакции сред публиката на филмовият фестивал в Кан (Cannes Film Festival) през 2003 г. Отново филмът бива или прегърнат, или отритнат, раздвоявайки публиката заради похвата на Ван Сант да представя героите си без да мотивира и обосновава пагубната роля на героите си. Консенсусът сред фестивалното жури е единодушен, давайки на Ван Сант „Златна палма“ и отличието „Най-добър режисьор“.

През 2005 г. е реализиран „Последни дни (Last Days)“, последният елемент от ван-сантовата „Трилогия на смъртта (Death Trilogy)“, (предните ѝ елементи са „Gerry“ и „Elephant“). Филмът представя измислен поглед върху това какво се е случило в дните преди смъртта на вокалиста на музикалната група Нирвана (Nirvana) Кърт Кобейн (Kurt Cobain).

През 2006 г. започват снимките на „Параноид парк (Paranoid Park)“, базиран на книгата на Блейк Нелсън (Blake Nelson), относно тийнейджър скейтбордист, причинил случайно смъртта на човек. Филмът е представен в Европа през февруари 2008 г.

Ван Сант режисира краткият откъс „Кварталът Маре (Le Marais)“, част от филма „Париж, обичам те (Paris, je t'aime)“, съставен от множество фрагменти, създадени от различни режисьори .

През 2008 г. Ван Сант се връща към по-масовото кино с продукцията „Милк (Milk)“, която е биографичен портрет на хомосексуалният политик Харви Милк (Harvey Milk) и неговото убийство през 1978 г. Главната роля се играе от Шон Пен (Sean Penn). Филмън бива приет много радушно от критиката и бива удостоен с множество отличия[1].

Ван Сант е автор на два музикални албума: „Gus Van Sant“ и „18 Songs About Golf“.

Награди и номинации (непълен списък)[редактиране | edit source]

  • My Own Private Idaho (1991)
    • Venice Film Festival Official Selection
    • Toronto Film Festival FIPRESCI Prize
  • Good Will Hunting (1998)
    • Berlin Film Festival Official Selection
    • Academy Awards|Academy Award Nomination for Best Director
    • Directors Guild of America|DGA Nomination for Outstanding Directorial Achievement In Motion Pictures
  • Finding Forrester (2000)
    • Berlin Film Festival Prize of the Guild of German Art House Cinemas
  • Gerry (film)|Gerry (2002)
    • Toronto Film Festival Vision Awards - Special Citation
  • Elephant (film)|Elephant (2003)
    • Cannes Film Festival Palme d'Or
    • Cannes Film Festival Best Director Award (Cannes Film Festival)|Prix de la mise en scène
  • Last Days (film)|Last Days (2005)
    • Cannes Film Festival Official Selection
  • Paranoid Park (film)|Paranoid Park (2007)
    • Cannes Film Festival Prix du 60ème anniversaire (also acknowledging his body of works)

Филмография[редактиране | edit source]

Режисьор[редактиране | edit source]

  • Milk (2008)
  • 8 (2008) (частта "Mansion on the hill")
  • Paranoid Park (2007)
  • Chacun son cinéma ou Ce petit coup au coeur quand la lumière s'éteint et que le film commence (2007) (частта "First Kiss")

... алернативно заглавие: Chacun son cinéma (France: short title) ... алернативно заглавие: To Each His Cinema (International: English title)

  • Paris, je t'aime (2006) (частта "Le Marais")

... алернативно заглавие: Paris, I Love You (Hong Kong: English title)

  • Last Days (2005)
  • Red Hot Chili Peppers: Greatest Videos (2003) (V) (video "Under the Bridge")
  • Elephant (2003)
  • Best of Bowie (2002) (V) (video "Fame '90")

... алернативно заглавие: David Bowie: Best of Bowie (Australia)

  • Gerry (2002)

... алернативно заглавие: Gerry (Argentina: festival title)

  • Finding Forrester (2000)
  • Psycho (1998)
  • Good Will Hunting (1997)
  • Ballad of the Skeletons (1997)
  • Four Boys in a Volvo (1996)
  • Understanding (1996) (TV)
  • To Die For (1995)
  • Even Cowgirls Get the Blues (1993)
  • Bowie: The Video Collection (1993) (V)
  • My Own Private Idaho (1991)
  • Thanksgiving Prayer (1991)
  • Drugstore Cowboy (1989) (as Gus Van Sant Jr.)
  • Five Ways to Kill Yourself (1987)
  • My New Friend (1987)
  • Ken Death Gets Out of Jail (1987)
  • Mala Noche (1985)

... алернативно заглавие: Bad Night

  • The Discipline of D.E. (1982)

Сценарист[редактиране | edit source]

  • Paranoid Park (2007)
  • Paris, je t'aime (2006) (частта "Le Marais")

... алернативно заглавие: Paris, I Love You

  • Last Days (2005)
  • Elephant (2003)
  • Gerry (2002)

... алернативно заглавие: Gerry (Argentina: festival title)

  • Ballad of the Skeletons (1997)
  • Even Cowgirls Get the Blues (1993)
  • My Own Private Idaho (1991)
  • Thanksgiving Prayer (1991)
  • Drugstore Cowboy (1989) (сценарий) (as Gus Van Sant Jr.)
  • Mala Noche (1985)

... алернативно заглавие: Bad Night

  • The Discipline of D.E. (1982)

Продуцент[редактиране | edit source]

  • Lightfield's Home Videos (2006)
  • Wild Tigers I Have Known (2006)
  • On the Set of 'Elephant': Rolling Through Time (2004) (V)
  • Tarnation (2003)
  • Speedway Junky (1999)
  • 'Psycho' Path (1999) (V)
  • Psycho (1998)
  • Kids (1995)
  • Even Cowgirls Get the Blues (1993) (as Gus Van Sant Jr.)
  • Thanksgiving Prayer (1991)
  • Mala Noche (1985)

... алернативно заглавие: Bad Night

  • The Discipline of D.E. (1982)

Редактор[редактиране | edit source]

  • Milk (2008) (пост-продукция)

2. 8 (2008) (пост-продукция) (частта "Mansion on the Hill")

  • Paranoid Park (2007)
  • Last Days (2005)
  • Elephant (2003)
  • Gerry (2002)

... алернативно заглавие: Gerry (Argentina: festival title)

  • Even Cowgirls Get the Blues (1993) (as Gus Van Sant Jr.)
  • Mala Noche (1985)

... алернативно заглавие: Bad Night

  • The Discipline of D.E. (1982)

Актьор[редактиране | edit source]

  • Last Days (2005) (voice) .... Phone Voice
  • Finding Forrester (2000) (uncredited) .... Library Assistant
  • Psycho (1998) (uncredited) .... Man Talking to Man in Cowboy Hat
  • My Own Private Idaho (1991) (uncredited) .... Man behind hotel counter

Озвучаване[редактиране | edit source]

  • Finding Forrester (2000) (sound re-recording mixer)
  • Good Will Hunting (1997) (sound re-recording mixer)
  • Property (1979) (sound recordist)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Списък на отличията на „Милк (Milk)“

Външни препратки[редактиране | edit source]