Георги Павлов (певец)

Георги Павлов
	Георги Павлов
български певец
Роден	3 май 1926 г. Визица, Царство България
Починал	15 август 2010 г. (84 г.) Бургас, Република България
Музикална кариера
Стил	българска народна музика
Инструменти	вокал
Глас	баритон
Лейбъл	„Балкантон“
Участник в	„Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа““

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Павлов.

Георги Павлов е български народен певец от Странджанския край.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Павлов е роден на 3 май 1926 г. в село Визица, Малкотърновско. Родителите му са бежанци от село Керациново, Източна Тракия. Баща му Павел Георгиев е бил поборник в Преображенското въстание, в четата на Стоян Камилски с войвода Дико Джелебов. След насилственото им изгонване от Тракия през 1913 г. се установяват в село Визица, Малкотърновско. Там Георги Павлов расте, учи и живо се интересува от народнопесенната действителност на родното му село. Прогимназиалното си образование получава в село Граматиково, гимназиалното си образование първоначално учи в Малко Търново, след това завършва гимназията в Бургас. И както тогава, така и до края на живота си не се отделя от родната Странджа.

Певческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно започва да развива и утвърждава певческото си дарование и дълбоко навлиза в богатата песенна съкровищница на Странджа. В своята книга „По пътя на странджанската песен“ певецът признава:

„

От ранно детство се заслушвах, когато възрастните при разни събирания след хапването и веселите разговори запяваха. На мен ми харесваха и мелодиите, и думите, които се редяха в песните. И често, когато оставах сам, тези мелодии или откъслечни извивки ме преследваха, нахлуваха в мен и аз, без да разбирам дори, затананиквах.

“

За отбелязване е, че никога не се е стремял към професионално заангажиране с народни песни. Неговите разнообразни професии – учител, директор на Горско-промишлено стопанство Малко Търново, работник в Окръжния народен съвет на Бургас, началник-отдел в предприятие Балканстрой – му дават възможност години наред да обикаля и опознава бургаския регион. Слуша, запаметява, сравнява и утвърждава своя песенен репертоар. Критичният му подход и усет го насочват към най-типичните варианти и става един от най-верните изпълнители на странджанската народна песен.

Когато през 1950 г. Филип Кутев прави прослушване в Бургас за набиране на певци за първия фолклорен ансамбъл, е силно впечатлен от изпълнителските умения и качества на Георги Павлов. На два пъти го кани в София, но той не отива в ансамбъла.

През 1952 г. певецът осъществява и първите си шест записа на народни песни за Българското национално радио.

През месец май 1960 г. в село Граматиково се провежда първият в страната събор на народното творчество – надпяването „Странджа пее“, и Георги Павлов участва в него, като получава най-голямата награда. Председател на журито е Филип Кутев, а членове са проф. Стоян Джуджев, както и изтъкнатите специалисти от тогавашния Институт по музикознание – Райна Кацарова, Елена Стоин, Иван Качулев, които му дават най-висока оценка.

След това Георги Павлов участва на всички местни, регионални и национални събори, като неизменно взема първите места в тях. Награден е със златни медали от Националния събор „За прослава на хайдутството“ – 1968 г., местността „Агликина поляна“, от Националния събор на народното творчество в Копривщица през 1965 и 1971 г. и др. Пее навсякъде – на концерти, прегледи, местни панаири и тържества из целия Бургаски регион. За цялостна певческа и обществена дейност през 1986 г. е отличен с Орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Съдбата свързва Георги Павлов с тракийска организация в Бургас още в неговата младост. От 1960 г. става неин редови член и деятел и до последния си дъх остава верен на тракийската кауза и идеал. През 60-те години на 20 век е избран за заместник-председател на Бургаската тракийска организация, отговарящ за културно масовата работа. Основател е на битова група към Бургаското тракийско дружество „Тракийска песен“, в която участват известни за региона певци и свирачи, като Кина Димитрова, Ирина Танева, Станка Узунова, Калинка Згурова, Нанка Станкова, Сава Попсавов, Иван Вълев, Стефан Чапкънов и др. Тази битова група Георги Павлов успява да наложи като водеща за бургаския регион и за страната. В организацията правят своите професионални прохождания редица изтъкнати изпълнители като Златка Ставрева и Кунка Желязкова, които са открития на Георги Павлов.

По-късно, през 1965 г., Георги Павлов е сред основателите и първите ръководители на ансамбъл „Странджа“.

След възстановяването на тракийската организация през 1990 г. странджанският певец отново активно се вписва в нейните редици, участва като изпълнител във всяко мероприятие. От 1997 г. до 2006 г. е в ръководството на Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ и заедно с председателят д-р Стамат Апостолов работят в тандем за развитието и укрепването на тракийското движение.

Притежаващ мощен, изравнен в средния регистър глас, богато орнаментиран с типичното „рупско“ вибрато, Георги Павлов изгражда собствен оригинален стил и неизменно се нарежда в плеядата от народни изпълнители, не само на Странджа, но и на цяла България.

Умира на 15 август 2010 година в Бургас.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните песни от репертоара му са: „Видо ле, бяла българко“, „Тодор събира, тръгнува“, „Любили се двама младии“, „Страти на Ангелаки думаше“, „Сам се е Стоян похвалил“, „Години, пусти години“, „Залюбила е Василка“ и др.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

„Исполин на Странджанската песен“, „Орфея на Странджа“, „майстор на странджанската песен“, това са една малка част от сравненията, които народът е дал на певеца Георги Павлов. Неговото творчество е ненадминат връх в народното песенно-изпълнителско изкуство на странджанската фолклорна област.

През 2000 г. Георги Павлов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Малко Търново“.

„Почетен гражданин на Община Бургас“ през 2001 г.^[1]

През месец август 2002 г. получава наградата статуетка „Нестинарка“ за цялостно творчество от Международния фолклорен фестивал в Бургас.^[2]

През 2003 г. по случай 100 години от Илинденско-Преображенското въстание е награден с юбилеен медал.

През 2004 г. – юбилеен златен медал „160 години Капитан Петко войвода“, а на следващата 2005 г. му е връчена „Златна лира“ от Съюза на композиторите в България.