Глад в Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гладът в Северна Корея е продължаващо бедствие, чийто пиков период е между 1995 и 1998, когато загиват между 250 000 и 3 милиона души.[1]

История[редактиране | edit source]

Още от времето на японската окупация северната част на Корейския полуостров се характеризира с недостиг на храна. Това се дължи най-вече на предимно планинския ѝ характер. След установяването на КНДР, стопанството става планово. В началото населението на Северна Корея е сравнително малко (около 15 милиона души към края на 60-те години), което позволява достатъчно голямо индивидуално разпределение на хранителните продукти. СССР и Китай подпомагат севернокорейското земеделие с доставки на гориво за земеделските машини и изкуствени торове, но след разпада на социалистическата система Северна Корея остава без съюзници. Страната запазва своята аграрна независимост до 1995 година, когато катастрофални наводнения отнемат живота на огромен брой хора - от 50 000 до 100 000, и разрушават напълно инфраструктурата в много райони. Повече от 60% от реколтата е унищожена и много стопанства остават под вода. Бедствието, комбинирано със загубата на пазарите на "приятелски цени" със СССР няколко години преди това, липсата на резервни количества торове, както и сушата през 1997 довеждат до убийствен глад, вследствие на който загиват между 200 000 и 3 500 000 души. [2] Според Чой Су-хон, заместник-външен министър на КНДР, щетите към 2001 от поредицата природни бедствия възлизат на $15 млрд. долара.[3]

Според доклад на ООН до 2000 година във всички райони на страната с изключение на Пхенян населението страда или от сериозен недостиг, или от пълна липса на каквато и да било храна. В резултат на това много граждани бягат на север в Китай или на юг в Република Корея в отчаян опит да се спасят от бедствието. През 2004 година севернокорейското правителство обявява, че няма да има нужда от повече хранителни помощи, макар страната да не е постигнала отново аграрна независимост. През 2005 възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, в следствие на което правителството организира "мобилизация" на жители от градовете в помощ на земеделците.[4]

Въпреки, че бежанците напускат страната с огромно усилие, голяма част от тях продължават да изразяват подкрепа за политическото ръководство там, и след като спечелят достатъчно пари се връщат обратно в родината си.[5] По предположения на световната организация за прехрана (английски Food and Agriculture Organization, FAO) днес в Северна Корея страдат около 8 милиона души от хроничен глад[6]. Според изследване на Световната програма за изхранване от 2004 година, около 37 % от всички деца страдат от хроничен недостиг на храна[7]. През 2007 година страната отново е сполетяна от тежки наводнения, нанасящи щети за близо $23 млн. Унищожени са близо 10% от цялата обработваема земя,[8], в следствие на което кризата с изхранването на населението отново се задълбочава[9]. Въпреки, че Южна Корея доставя над 400 000 тона ориз срещу обещанието на Северна Корея да затвори атомните реактори в Йонбьон, през август 2007 година Ким Чен Ир признава за проблеми при изхранването на населението[10] (виж. Наводнение в Северна Корея (2007))

Сегашно състояние[редактиране | edit source]

През 2008 г. се появяват съобщения, че жителите на част от селските райони на КНДР добавят дървесна кора и трева към оскъдната храна, за да оцелеят.[11] Безвъзмездните хранителни помощи от Китай и Южна Корея не са спрени. Гладът е основно проблем на градовете, тъй като селяните са се научили да си набавят диви плодове, които да ядат.[12] Въпреки, че проблемът с глада остава, той не е толкова сериозен както през 90-те години.[13] Северна Корея обаче остава една от най-засегнатите от глад страни в световен мащаб, заедно с Индия и Етиопия.

Реколти (в тонове)[редактиране | edit source]

  • 1990 — 91 000 000
  • 1994 — 70 830 000
  • 1995 — 34 990 000
  • 1996 — 25 020 000
  • 1997 — 26 850 000
  • 1998 — 32 020 000
  • 1999 — 42 810 000
  • 2000 — 32 620 000

Източници[редактиране | edit source]

  1. North Korea 'loses 3 million to famine', CNN
  2. LRB · Bruce Cumings: We look at it and see ourselves
  3. North Korea's Kim-made famine
  4. Brooke, James. "North Korea, Facing Food Shortages, Mobilizes Millions From the Cities to Help Rice Farmers". The New York Times. 1 юни, 2005.
  5. Kim Hong-min, "Аз не съм храбър. Само се правя на такъв, идвайки тук" Outsider, no. 15, септември 2003. ISBN 89-90720-04-4
  6. FAO: Bird flu: FAO sends experts to North Korea, 30. Март 2005
  7. WFP:Where we work – Korea (DPR)
  8. www.msnbc.msn.com "N. Korea says one-tenth of farmland destroyed"
  9. : Северна Корея: Липсват един милион тона храна (от немски: Es fehlt eine Million Tonnen Nahrung), списание Щерн, 28. Март 2007
  10. Kim räumt „Problem“ mit Lebensmitteln ein, АРД, 12. август 2007.
  11. Текст на новината
  12. North Korea's problem with food, Би Би Си
  13. N fears tragedy over North Korean food shortage, Гардиън 17 април 2008

Вижте също[редактиране | edit source]