Дебора Могак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебора Могак
Deborah Moggach
Дебора Могак, 2009 г.
Дебора Могак, 2009 г.
Родена28 юни 1948 г. (75 г.)
Професияписател, сценарист, актриса
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1978 –
Жанрдрама, исторически роман, трилър
Известни творби„Треска за лалета“
„Най-екзотичният хотел „Мариголд“
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя
СъпругТони Могак (? – ?)
Марк Уилямс (2014 – )
Деца2
Уебсайтdeborahmoggach.com

Дебора Могак (на английски: Deborah Moggach) е английска сценаристка и писателка на произведения в жанра социална драма, трилър и исторически роман.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебора Могак е родена на 28 юни 1948 г. в Мидълсекс, Англия.[1] Тя е една от четирите дъщери на писателите Ричард и Шарлот Хоу.[3] Израства в Буши, Хартфордшър, и в район Уестминстър в Лондон. Учи в девическото училище „Камдън“ и в Куин Колидж.[3] През 1971 г. получава бакалавърска степен по английска филология от Бристолския университет и специализира педагогика.[4] После работи в издателството на Оксфордския университет.[4] В средата на 70-те е живяла две години в Пакистан и в САЩ. В Пакистан пише статии и първите си два романа.[4]

Първият ѝ роман „Вие трябва да сте сестри“ е издаден през 1978 г. Базиран на бурните студентски дни на Могак в Бристол, той е история за секс, наркотици и неспокойна свобода, представена чрез живота на три сестри от семейство от средната класа, които растат и поемат по различни пътища.[1]

Повечето от нейните романи са съвременни и се занимават със семейния живот, развода, децата и загубата на детството, объркването и разочарованията от връзките.[3][4] Има и мрачни истории и трилъри като романа „Порки“ от 1983 г. – история за кръвосмешение близо до лондонското летище „Хийтроу“, романа „Откраднат“ от 1990 г., в който се противопоставят мюсюлманските и английските семейни ценности, или романа „Заместникът“ от 1991 г., трилър, чието действие се развива в Америка.[1]

През 1999 г. е издаден историческият ѝ роман „Треска за лалета“.[2] Неговото действие се развива през 1636 г. в Амстердам на Вермеер. Във времето на разразилата се треска за търговия с лалета се срещат художникът Ян ван Лоос и омъжената за калвинист и копнееща за различен живот София. Романът е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за изкуството и копнежа по красотата.[1] През 2017 г. е екранизиран в едноименния филм.[3]

През 2004 г. е издаден хумористичният ѝ роман „Най-екзотичният хотел „Мариголд“ (оригинално заглавие „Тези глупави неща“), чиято история е за възрастни хора, които се местят в Индия, за да получат достъпна грижа за старините си.[1] Индийският субконтинент често се появява в нейните творби. През 2011 г. романът е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Джуди Денч, Бил Наи, Маги Смит и Дев Пател.[3]

Другият ѝ исторически роман „В мрака“ е от 2007 г., а действието му се развива в пансион по време на Първата световна война.[3] Действието на романа ѝ „Нещо за скриване“ от 2015 г. се развива в Тексас, Лондон, Пекин и Западна Африка. Авторка е и на сборници с разкази.[1]

Като сценарист прави адаптации за филми и сериали на известни произведения, сред които „Любов в студен климат“ на Нанси Митфорд, сериала „Дневникът на Ане Франк“, „Гордост и предразсъдъци“, който е участието на Кийра Найтли и е номиниран за награда БАФТА[2], и „Ококорени очи“ на Ан Файн, чийто сценарий печели награда на Гилдията на писателите.[1][3][4]

Тя е сътрудник на Кралското литературно общество, член и бивш председател на Обществото на авторите, и бивш член на изпълнителния комитет на Британския ПЕН клуб.[2] През 2005 г. е удостоена с отличието „доктор хонорис кауза“ от Бристолския университет.[1] През 2018 г. получава отличието „офицер на Ордена на Британската империя“ за заслуги към литературата.

В издателството на Оксфордския университет среща и се омъжва за първия си съпруг, Тони Могак, с когото по-късно се развежда. В продължение на десет години неин партньор е карикатуристът Мел Калман, а след смъртта му през 1994 г. живее седем години с унгарския художник Чаба Пастор. През 2014 г. се омъжва за журналиста, редактор и издател на списание Марк Уилямс. Тя има двама сина, учител и журналист. Тя е силен привърженик на концепцията за асистираното самоубийство.[3]

Дебора Могак живее със семейството си в Престийн и в Северен Лондон.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • You Must Be Sisters (1978)[1][2][3][4]
  • Close to Home (1979)
  • The Quiet Drink (1980)
  • Hot Water Man (1982)
  • Porky (1983)
  • To Have and to Hold (1986)
  • Driving in the Dark (1988)
  • Stolen (1990)
  • The Stand-in (1991)
  • Ex-wives (1993)
  • Seesaw (1996)
  • Close Relations (1997)
  • Tulip Fever (1999)
    Треска за лалета, изд.: „Сиела“, София (2017), прев. Ана Лулчева
  • Final Demand (2001)
  • These Foolish Things (2004)
    Най-екзотичният хотел „Мариголд“, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Анелия Янева
  • In the Dark (2007)
  • Heartbreak Hotel (2013)
  • Something to Hide (2015)
  • The Carer (2019)
  • The Black Dress (2021)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Smile (1987)[1][3]
  • Changing Babies (1995)
  • Great Escapes (2008) – с други
  • Because I'm a Girl (2010) – с други
  • Fool for Love (2022)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deborah Moggach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​