Джемини 12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р Джемини-12
Емблема
Gemini 12 insignia.png
Данни за кораба
Ракета-носител Титан GLV 62-12567
Полет на Джемини № 12
Стартова площадка База на ВВС "Кейп Канаверал", стартова площадка LC-19
Старт 11 ноември 1966
03:46:33 UTC
Скачване 12 ноември 1966
01:06 UTC
Място на скачване Аджена GATV-5001A
Разкачване 13 ноември 1966
20:18 UTC
Кацане 15 ноември 1966
02:21:04 UTC
Място на кацане Атлантически океан
24°35′ с. ш. 69°57′ з. д. / 24.583333° с. ш. 69.95° з. д.
Продължителност на полета 3 денонощия 22 часа 34 минути 31 секунди
Брой обиколки 59
Изминато разстояние 2 574 950 км
Апогей 270,6 км
Перигей 160,8 км
Наклон 28,87°
Период 88,87 мин.
Маса 3 762,1 кг

NSSDC_ID 1966-103A
NORAD ID 02566
Данни за екипажа
Членове на екипажа 2
Позивна Gemini 12
Снимка на екипажа
от ляво на дясно: Олдрин и Ловел

от ляво на дясно: Олдрин и Ловел

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Gemini 11 patch.png GT-11 Apollo 1 patch.png Аполо 1

Джемини 12 (на английски: Gemini 12) е американски космически кораб от второ поколение. Десети, последен пилотиран полет по програмата Джемини. Осемнадесети космически полет за САЩ и двадесет и шести в света.

Екипаж[редактиране | edit source]

Основен екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир/пилот Джеймс Ловел
два космически полета
Пилот Едуин Олдрин
един космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.


Резервен екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир/пилот Гордън Купър
два космически полета
Пилот Юджийн Сърнън
един космически полет
  • Броят на полетите е преди тази мисия.

Цели на мисията[редактиране | edit source]

Основните цели на полета са сближаване и скачване с мишената Аджена GATV-5001A, повдигане на нейната орбита до височина 555,6 км. и излизане в открития космос. Второстепенните задачи включват 14 различни експеримента, отработване на маневри за скачване и автоматично кацане.

Полетът[редактиране | edit source]

Стартът на мисията Джемини-12 е даден на 11 ноември 1966 г. Програмата на полета е изпълнена частично. При сближаването с мишената Аджена GATV-5001A излиза от строя радара на "Джемини". Окончателното сближаване се осъществява по методика, разработена в доктората на Едуин Олдрин в Масачузетски технологичен институт. При разчетите на маневрите за сближаване, Олдрин използва ръчен секстант. На астронавтите не се отдава да стартират дистанционно двигателя на Аджена GATV-5001A и поради това е отменен прехода на орбита с по-висок апогей. Олдрин осъществява три космически разходки с обща продължителност 5 часа и 30 минути. По време на тези излизания, астронавта успява да се прехвърли на Аджена GATV-5001A и да закрепи 30 метрово въже за нейния корпус. С помощта на това въже е проведен успешен експеримент за гравитационна стабилизация на комплекса "Джемини - Аджена". По време на полета са изпълнени и други експелименти. Кацането е осъществено на автоматичен режим. На 15 ноември 1966 г. "Джемини-12" се приводнява на 4,8 км. от разчетената точка.

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса на кораба: 3 762,1 кг
  • Перигей: 160,8 км
  • Апогей: 270,6 км
  • Инклинация: 28,87°
  • Орбитален период: 88,87 мин

Скачване с Аджена[редактиране | edit source]

Начало Край Продължителност
12 ноември 1966 01:06 UTC 13 ноември 1966 20:18 UTC 1 денонощие 19 часа 12 минути

Излизане в открития космос[редактиране | edit source]

Астронавт Начало Край Продължителност
1 Едуин Олдрин 12 ноември 1966 16:15 UTC 12 ноември 1966 18:44 UTC 2 часа 29 минути
2 Едуин Олдрин 13 ноември 1966 15:34 UTC 13 ноември 1966 17:40 UTC 2 часа 06 минути
3 Едуин Олдрин 14 ноември 1966 14:52 UTC 14 ноември 1966 15:47 UTC 55 минути

Днес[редактиране | edit source]

В момента космическият апарат е изложен в Планетариума Адлер, Чикаго, Илинойс. Преди това капсулата е била дълги години в Музея на транспорта и технологията в Окланд, Нова Зеландия. На 9 ноември 2006 г. е върната в САЩ.

Резултати[редактиране | edit source]

С тази мисия приключва програмата Джемини. НАСА успява да осъществи 10 пилотирани космически полета на кораби от второ поколение в рамките на по-малко от две години. За същия период СССР осъществява само два пилотирани полета. САЩ повеждат в космическата надпревара и на фона на блестящите резултати постигнати при втората им космическа програма, стъпването на лунната повърхност изглежда все по-реално. 1966 г. завършва с триумф за НАСА, но 1967 - ма започва с трагедия. Катастрофата на първия кораб от трето поколение Аполо 1 показва на американците, че лунната надпревара все още не е спечелена и до стъпването на Луната има много време и много задачи за решаване.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • "Gemini XII" (PDF). Gemini Program Mission Report. NASA. 1967. Retrieved 2008-11-10.

Външни препратки[редактиране | edit source]